Онзи, който убие дракона

65

Бекстрьом напусна драгоценната си квартална кръчма преди полунощ. Бялото му торнадо от Ювясюоля бе възпрепятствано, тъй като редовният ѝ ухажор ненадейно се появи, за да я вземе от работното ѝ място. При това изгледа Бекстрьом кръвнишки. Така че той се затътри към къщи, отвори вратата на уютната си бърлога, прозя се геройски и влезе.

Май ще гушкам само малкото сиге, помисли си и в същия миг осъзна, че има неочаквани посетители.

— Добре дошъл у дома, шефе — поздрави Фаршад Ибрахим, усмихнат любезно на домакина.

Гигантският му братовчед не обели и дума. Само фиксираше Бекстрьом със своите черни хлътнали очи. Лице като изсечено от камък, стига да не беше бавно мелещата му долна челюст.

— Как бих могъл да услужа на господата? — попита Бекстрьом. Какво да правя сега, по дяволите, помисли си. — Да ви черпя по едно питие — предложи с кимване по посока на кухнята.

— Никой от нас не пие — поклати глава Фаршад Ибрахим, удобно разположен на любимия фотьойл на Бекстрьом, докато братовчед му стърчеше на пост насред стаята и гледаше лошо. — Спокойно, шефе — продължи той. — Дошли сме тук с мирни намерения, имаме малко бизнес предложенийце.

— Слушам — отвърна Бекстрьом и опита по възможно най-дискретния начин да разтръска жълтия ленен панталон, макар изведнъж да го усети съвсем прогизнал от пот, а краката му някак мистериозно тозчас се разтресоха по своя инициатива.

— Интересува ни какви всъщност ги вършат твоите колеги — обясни Фаршад. — От моя гледна точка има две възможности — продължи, сякаш по-скоро размишляваше на глас. После пъхна ръка в джоба си, издърпа пачка хилядарки и я остави на масата в хола на Бекстрьом. Пачка, която поразително приличаше на всички останали, които самият той бе намерил в гърненцето със злато. След това неясно защо извади от вътрешния си джоб стилет, измъкна острието, наточено и от двете страни, и си зачовърка ноктите. — От моя гледна точка има две възможности — повтори Фаршад Ибрахим със същия любезен глас, докато братовчед му все още мелеше с челюст, а той самият изглеждаше всецяло погълнат от своя маникюр.

Ще трябва двоен бекстрьомски. И тъй като нямаше кой знае какви възможности, настъпи газта още от самото начало.

— Пощадете ме, пощадете ме — запищя Бекстрьом, изкриви в гримаса облото си лице и протегна сключени ръце в умолителен жест.

После се свлече на коляно, на дясното си коляно, пред гиганта Талиб, сякаш се канеше да му направи предложение за брак.

Челюстта на Талиб спря да мели, той отстъпи половин метър назад, изгледа състрадателно умоляващия Бекстрьом, паднал на коляно в краката му. После сви рамене, извърна глава и погледна боса. Очевидно смутен, поне така изглеждаше.

— Дръж се като мъж, Бекстрьом, не като жена — рече Фаршад със заплашителен тон, поклати глава и го посочи с ножа.

Точно в този миг Бекстрьом атакува.

Приблизително по времето, когато Бекстрьом се настани в скъпата си квартална кръчма на Кунгсхолмен в Стокхолм, полицията в Копенхаген получи известие. Анонимно „лице от мъжки пол“, датчанин на средна възраст, съдейки по гласа, се обади в централата, за да остави съобщение.

В дъното на обширния паркинг на Фасенвайен, на около двеста метра от стария „Радисън“ и само на пет минути от центъра, бе разположен контейнер за боклук. Понастоящем в него имаше труп, натъпкан в обикновен чувал от зебло, предвиден за фураж за свине. Мъжът в чувала не се бе напъхал там самостоятелно, а за да може и датската полиция да го открие, онзи, който го бе наврял там, бе оставил босите му крака да стърчат навън.

— Ами това е май — заяви човекът, преди да сложи край на разговора от телефона си с предплатена карта, невъзможен за проследяване и задължително помощно средство при определени обаждания.

Три минути по-късно първата радиопатрулка бе на мястото, а след още половин час двамата полицаи от „Опазване на обществения ред“ се сдобиха с компания от мнозина колеги от Криминалния отдел на копенхагенската полиция и групата криминалисти.