Онзи, който убие дракона

7

В три следобед вече бе приключила първата среща на Бекстрьом с групата по новия му случай на убийство. Не беше най-проницателният екип, който бе ръководил за двайсет и петте си години като разследващ случаи на насилие. Нито най-големият. Общо осем души с него включително и двамата експерти, които скоро щяха да се заемат с други случаи, щом привършеха с най-необходимото относно Карл Даниелсон. Оставаха един плюс пет и от видяното досега и чутото от колегите следваше, че бройката скоро щеше да се сведе до единия — криминален комисар Еверт Бекстрьом himself2. Че кой друг? Точно така ставаше винаги. Бекстрьом, останал сам — последна надежда на цялата опечалена рода. Но в случая вероятно Даниелсон нямаше друг по-близък от магазина за алкохол.

— Окей — каза Бекстрьом. — Чувствайте се добре дошли и засега това важи за всички ви. Ако настъпят някакви промени по въпроса, обещавам да ви уведомя. Някой напира ли да започне пръв?

— Ние с колегата напираме — обади се по-възрастният експерт Петер Ниеми. — Тъкмо се захванахме с апартамента, та имаме маса работа за вършене.

Петер Ниеми бе полицай над 25 години, като експерт бе работил в продължение на петнайсет. Навършени 50, но изглеждаше значително по-млад. Светлокос, спортен тип, доста над средния ръст. Беше роден и израсъл в Турнедален. Прекарал в Стокхолм над половината си живот, той обаче беше запазил финландския си диалект. Не пестеше усмивките, а сините му очи излъчваха едновременно и дружелюбие, и дистанцираност. Нямаше нужда да си хулиган, за да си изясниш биологичния му вид, независимо че не носеше униформа през последните петнайсет години. Сигналът в погледа го издаваше. Петер Ниеми бе полицай, благосклонен само докато се държиш като хората. В противен случай не спадаше към отстъпчивите и не един и двама бяха установили този факт по особено болезнен начин.

— Добре — отвърна Бекстрьом. — Слушам. — Лапландски селянин, фински пияндурник, звучи така, сякаш тъкмо е цъфнал с автобуса от Хапаранда, и колкото по-скоро ми се махне от главата, толкова по-добре, помисли си той.

— Ето — поде Ниеми и разлисти записките си.

Жертвата е Карл Даниелсон. Пенсионер, 68-годишен. Според паспорта му, който експертите открили в апартамента, бил 188 сантиметра висок, та би трябвало да тежи около 120 килограма.

— Мощна конструкция и стабилно затлъстяване, бих заложил на едно трийсет килограма отгоре — обясни Ниеми, който лично бе подхванал трупа под мишниците, когато го слагаха на носилката. — Точните цифри ще фигурират в медицинското заключение.

Че за какво са ни, по дяволите, кисело си помисли Бекстрьом. Едва ли ще го правим на кайма за наденица нашия убит.

— Местопрестъплението — продължи Ниеми. — Апартаментът на жертвата. По-точно антрето. Предполагам, че е бил в тоалетната и е бил нападнат още докато е излизал и си е закопчавал дюкяна. Подсказват го както кървавите пръски, така и наполовина вдигнатият цип, ако искате да знаете. Следват няколко бързи удара, а последните са му нанесени, когато вече е лежал на пода.

— И с какво? — попита Бекстрьом.

— Син емайлиран капак на чугунена тенджера — отвърна Ниеми. — Намира се на пода до трупа. Тенджерата е на котлона в кухнята — на не повече от три метра от жертвата. Освен това — продължи той — извършителят явно е използвал и чука. Дървената дръжка е пречупена почти до главата — и двете части са на пода в антрето. Редом с главата на жертвата.

— Нашият извършител е старателен малък мерзавец — въздъхна Бекстрьом и заклати кръглата си глава.

— Струва ми се, че не е чак толкова малък. Поне като се има предвид ъгълът на ударите. Но наистина старателен, макар отначало да бе трудно да го установим, понеже Даниелсон беше много окървавен по лицето и гърдите — отвърна Ниеми. — Всъщност е бил и удушен. С неговата си вратовръзка. Докато е лежал на пода, със сигурност в безсъзнание и вече почти мъртъв, извършителят е затегнал вратовръзката му с допълнителен възел. Съвсем излишно, да ви кажа. Но по-добре прекаляване, отколкото недоглеждане, ако човек иска да е сигурен — сви рамене Ниеми.

— А случайно да имаш някаква идея кой може да го е направил? — попита Бекстрьом, макар да беше наясно с отговора.

— Типичното убийство след напиване, Бекстрьом — отвърна Ниеми и се усмихна дружески. — Но си наясно, нали, че питаш турнедалец.

— А какво мислиш за часа на убийството? — продължи Бекстрьом.

Ама не е никак тъп, си каза.

— И до това ще стигна. Едно по едно, Бекстрьом — отговори Ниеми. — Преди да бъде убит, той и още едно лице, оставило пръстови отпечатъци на мястото, без обаче да сме установили самоличността му поне засега, са седели в гостната и са хапвали запържен бекон с бобена яхния. Домакинът навярно е седял на единия фотьойл, а гостът му — на дивана. Черпили са се на холната маса, после тя не е раздигната. Имаме много отпечатъци и на двамата, в случай че това се питаш, а отговор ще получим още утре, надявам се. Ако извадим късмет, нашият извършител ще присъства в базата данни с пръстови отпечатъци. Покрай въпросното ядене са изпити пет половинлитрови кена силна бира и малко повече от бутилка водка. Останала е една празна и една начената. Водка „Експлорър“, 700 милилитра. И двете капачки са хвърлени на пода пред телевизора, където са се хранили, а според повечето улики бутилките първоначално са били запечатани. Пръстените например си стоят. Сещате се, перфорирана част от капачката, дето при отварянето така приятно изпуква.

На моменти лапландският селянин изглежда съвсем нормален, помисли си Бекстрьом, при което ненадейно почувства празнота в гърдите. Беше си направо като изживяване на прага на смъртта. На какво ли се дължеше?

— Друго? Нещо за извършителя и случилото се преди това?

— Предполагам, че убиецът е физически як човек — отвърна Ниеми и кимна замислено. — Тая работа с вратовръзката си иска сила. И е обърнал трупа, понеже жертвата е паднала странично или евентуално по корем, това личи например по посоката на стичане на кръвта, но когато го намерихме, лежеше по гръб. Мисля, че е обърнал жертвата по гръб, когато е решил да я удуши.

— И кога е станало това? — попита веднага Аника Карлсон, преди Бекстрьом да успее да вмъкне същия въпрос.

— Ако питаш медицински лаик като мен, нали ще правят аутопсията чак довечера, бих казал: снощи — отговори Ниеми. — С Чико пристигнахме там почти точно в седем сутринта, когато жертвата вече бе развила трупно вкочаняване в пълна степен, а повече по този и други въпроси ще можете да научите утре, както казах — Ниеми кимна, погледна останалите в стаята и понечи да се надигне от стола. — Изпратихме голямо количество материал за анализ в Държавната лаборатория по съдебна медицина в Линшопинг, но отговорът ще се забави няколко седмици, винаги е така. Не че има голямо значение в нашия случай. Чакането, искам да кажа. Престъпникът няма да ни избяга. Колегите обещаха да помогнат за пръстовите отпечатъци, та с малко късмет ще сме приключили с тази част през уикенда. През уикенда — повтори Ниеми, докато се изправяше. — Вероятно в понеделник ще бъдем в състояние да ви дадем нужното обяснение за случилото се в апартамента.

— Благодаря — отвърна Бекстрьом, кимна на Ниеми и по-младия му колега.

Като пипнем вечерния гост на Карл Даниелсон, всичко ще приключи по бързата процедура, си каза. Пияница убил друг пияница, какво толкова.

Веднага щом експертите излязоха, ленивият му и некадърен екип взе да врънка за почивка за разтъпкване и цигара. Ако беше в обичайната си форма, щеше на мига да ги скастри, ала Бекстрьом усещаше странна апатия, та се съгласи с кимване. Щеше му се направо да си тръгне, но нямаше избор и се запъти към тоалетната, където излочи поне пет литра студена вода.