Онзи, който убие дракона

90

В понеделник следобед Бекстрьом бе готов да атакува. Най-напред говори с Аника Карлсон, инструктира я в детайли.

— Бекстрьом, Бекстрьом — поклати глава тя. — Май че си най-лукавият колега, с когото някога съм работила. Не знам колко доказателствени провокации мога да преброя във връзка с разговора, който смяташ да проведеш с тази гадна персона.

— Нито аз. Ще направиш ли каквото ти казах?

— Разбира се, шефе. А какво ще правим с Фелисия и малкия Стигсон?

— Резерви — отвърна Бекстрьом. — Немислимо е да вземем Стигсон горе, а стане ли напечено, поне да не се тревожа за Фелисия.

— Умно — съгласи се Аника.

— Значи ще трябва да останат в колата долу на улицата за всеки случай, докато не ги повикаме — разпореди Бекстрьом.

След това потеглиха към Хаселстиген 1 с два цивилни автомобила. Стигсон и Петершон паркираха пред входа. Бекстрьом и Аника Карлсон се качиха с асансьора. Тя се скри на стъпалата към таванското помещение, а Бекстрьом натисна звънеца и тъй като срещата бе уговорена по-рано сутринта, му бе отворено още при второто иззвъняване.

— Добре дошъл, господин комисар — поздрави Брит-Мари Андершон, усмихна се широко с всичките си бели зъби и незнайно защо прокара лявата си ръка по процепа на своето щедро деколте. — Да предложа нещо?

— Чаша кафе ще ми дойде идеално. Всъщност исках и да помоля да ползвам тоалетната.

— Разбира се — отвърна Брит-Мари Андершон, кривна глава и се наведе напред, за да оптимизира гледката. — А защо да бъдем чак толкова официални — добави тя. — Брит-Мари — представи се, протегнала ръка със слънчев кафеникав загар.

— Бекстрьом — отвърна Бекстрьом с половин Хари Калахан.

— Ти си истински класически мъжкар, Бекстрьом — отбеляза Брит-Мари Андершон, усмихна се и поклати глава. — Чувствай се като у дома си, а аз ще донеса кафето ни.

Бекстрьом влезе в тоалетната. Още щом я чу да шета в кухнята, той отиде на пръсти да завърти бравата на входната врата. В случай че станеше напечено да не се налага колегите му да я разбиват. После пусна водата, шумно отвори и затвори вратата на тоалетната, отиде в гостната и седна на дивана на цветчета.

Брит-Мари Андершон бе наредила цял поднос. Дори накара дребната си хлебарка да се държи като добър Малчо и да си лежи в малкото кошче на цветчета. Самата тя седна на своя розов фотьойл, придърпа го напред, та опечените ѝ колене едва не докоснаха шития по поръчка жълт ленен панталон на Бекстрьом, и наля кафе.

— Предполагам, че го пиеш чисто — въздъхна Брит-Мари с наслада.

— Да — потвърди той.

— Като всички истински мъже — тя въздъхна повторно.

Освен когато пия еспресо — тогава си вземам и чаша топло мляко, помисли си Бекстрьом.

— Най-добре чисто — ѝ каза.

— Дали не мога да те изкуша с едно коняче? Или може би глътка уиски? — Брит-Мари кимна към бутилките на подноса. — Самата аз мисля да си налея коняче. Съвсееем мъничко.

— Давай. Мисля, че е добра идея — рече ѝ той, без да навлиза в обяснения.

— Казвай сега — подкани го Брит-Мари с леко кипната глава. — Направо ще си умра от любопитство. По телефона спомена, че си искал да наминеш, за да ми благодариш.

— Да, точно така. Определено го казах.

— Извини ме, че те прекъсвам — Брит-Мари отпи предпазливо с издути устнички, — но непременно трябва да ти направя комплимент за облеклото. Жълт ленен костюм, светлокафява ленена риза, подходяща вратовръзка, тъмнокафяви италиански обувки, със сигурност ръчна изработка. Повечето криминални полицаи, които съм срещала, изглеждат така, сякаш са спали на пейка в парка, преди да отидат на работа.

— По дрехите посрещат — отвърна Бекстрьом. — Благодаря за комплимента, пък и аз самият дойдох тук, за да ти благодаря.

— Но така и не знам с какво съм ти помогнала — отбеляза Брит-Мари Андершон.

— Всъщност и аз не знам. Но ти най-напред ни насочи към бившия ми колега Роле Столхамар и май единственото, което забрави да споделиш, бе забежката ти с него преди четирийсет лета, както и че по онова време сте се чукали като зайци. А като се оказа, че не ни върши работа, ти своевременно ни насочи към братята Ибрахим и техния антипатичен братовчед. За едно ти вярвам. Без съмнение си ги видяла да разговарят с Кале Даниелсон и съм абсолютно сигурен, че онзи едър простак, дето е висял до колата им, ти е направил неприличен знак с език. След като и това не помогна, ти накрая успя да втълпиш на един от най-наивните ми колеги някаква история, че Сепо Лаурен бил младеж, особено склонен към насилие. Който при това ненавижда баща си Карл Даниелсон. От четиринайсет дни караш колегите ми да търчат наоколо като пощръклели пилци и всъщност остана само едно нещо, което си забравила да ни кажеш.

— И то е? — попита Брит-Мари Андершон, внезапно изправила гръб, без помен от усмивка, без никакво трепване на ръката, когато надигна чашката коняк.

— Че всъщност ти си убила Карл Даниелсон в сряда вечерта с капака на тенджерата, а после за всеки случай си го удушила с вратовръзката му. Преди да отмъкнеш чантата с всички пари, които е сглупил да ти покаже точно преди това. Както и че в петък сутринта, само трийсет часа по-късно, ти си удушила малкия си любовник Септимус Акофели. Понеже доста бързо е прозрял, че тъкмо ти си го сторила, и още в четвъртък вече е бил сигурен, че си действала при самоотбрана заради опит на Даниелсон да те изнасили. Трябва преди това да си му споменала нещо за Кале Даниелсон. Да речем, че е опитал да ти посегне против волята ти. И когато сте се видели в петък с Акофели, той е настоявал да отидеш в полицията и да съобщиш как е станало всичко в действителност. Че тъкмо ти си била жертвата, а не Даниелсон. Удушила си Акофели там, в спалнята — Бекстрьом кимна към затворената врата в дъното на гостната. — След като най-напред си го изчукала като за световно, та е бил достатъчно омаломощен, когато си му предложила масаж на гърба. Преди да отидете заедно в полицията, за да свалите картите.

— Май че това е най-фантастичната история, която съм чувала в целия си живот — отвърна Брит-Мари Андершон. — А тъй като и дълбоко ме обижда, искрено се надявам да не си я разказал на никой друг. Инак ще се принудя да подам жалба за опетняване на честта. Грубо накърняване на репутацията, както явно се нарича днес. Само това оставаше.

— Не съм, наистина. Това е изцяло между теб и мен — излъга Бекстрьом. — И дума не съм обелил.

— Колко се радвам — Брит-Мари Андершон отново се усмихна почти по обичайния си начин. — Защо така изведнъж ми се стори, че двамата с теб бихме могли да измислим решение на проблема. Краставите магарета, както се казва, Бекстрьом — отбеляза домакинята му, наливайки си трето малко коняче.

— Онзи ден се срещнах с бившия ти девер. Между другото, интересна личност.

— Много ми е трудно да повярвам — изсумтя Брит-Мари. — Та той е алкохолизиран до мозъка на костите вече петдесет години. През живота си не е обелил и една дума, която да е истина.

— Все пак възнамерявам да ти разкажа какво ми сподели. И на твое място бих изслушал внимателно.