Онзи, който убие дракона

93

Едва-що Бекстрьом бе залепил лейкопласт върху счупения си нос и влязъл в кабинета си, колегата Ниеми нахлу задъхан.

— Бекстрьом, какво стана, по дяволите? Изглеждаш така, сякаш те е размазал валяк.

— Заеби сега, Ниеми. Казвай!

— Пробив в разследването — обясни той. — Преди миг се обадиха колегите от лабораторията, че имат ДНК от ръкавиците за миене на чинии, които онзи поляк откри в контейнера. ДНК на жена.

— Чистачката на Даниелсон — предположи Бекстрьом, сега вече знаеше.

— И аз така си помислих — отвърна Ниеми.

Финското селянче трябва да е кръгъл идиот, помисли си Бекстрьом. Все пак лайнарчето е прекарало дни наред в апартамента на Даниелсон, а кой, по дяволите, би назначил сляпа чистачка.

— Допреди да открият същото ДНК под ноктите на Акофели — съобщи Ниеми. — Май единственият ни проблем е, че не намираме съвпадение в регистъра. Не знаем коя е.

— Вчерашни новини, Ниеми — обобщи Бекстрьом и се облегна назад на стола си, макар носът да го болеше просто сатанински. — Вече кисне в ареста — продължи той. — Между другото, добре че дойде. Намини да вземеш малко биологичен материал от нея, така и така си тук. После искам ти и твоят човек, онзи колега от Южна Америка, да направите обиск на апартамента ѝ. Там именно е убила Акофели. А остане ли ви някакво излишно време, колата, с която се е отървала от тялото му, стои долу в гаража.

— Какви ги плещиш, Бекстрьом?

— Аз съм полицай. Така че това го разгадах още преди две седмици.

Сетне Тойвонен.

— Поздравления, Бекстрьом. Май с теб дори можем да започнем да общуваме като хората, стига да си наясно кога да си затваряш устата.

— Благодаря — отвърна Бекстрьом. — Стопляш сърцето на старото ченге, ще знаеш.

— За нищо — Тойвонен се ухили и си тръгна.

Ще те убия, малък лисугер, помисли си Бекстрьом.

После се обади прокурорът.

— Здрасти, Бекстрьом. Току-що чух, че си спипал нашия извършител, тоест в случая извършителка.

— Да — отговори Бекстрьом.

— Говорих и с Ниеми — продължи тя. — Мисля да уредим процедурите по задържането още утре предобед. Имаме достатъчно основания.

— Радвам се за теб — отвърна Бекстрьом и затвори.

Ана Холт дори слезе до кабинета му.

— Поздравления, Бекстрьом — кимна тя и се усмихна. — Ти уби дракона.

— Благодаря. Как стои въпросът с пресконференцията?

— Мисля малко да отсрочим — Аника Холт поклати късо подстриганата си тъмнокоса глава. — Множко ни се насъбра в последно време. Струва ми се, че засега ще е достатъчно само прессъобщение. Утре, след процедурите по задържането.

Разбира се, помисли си Бекстрьом. Първо ми отнемате честта. После ми отнемате и славата. Останаха ми само оръфаният ленен панталон, разбитата холна масичка, окървавеният килим и дупките от куршуми по стените и тавана в някогашния ми дом. За отплата получавам кристална ваза, която връчих на съседа алкохолик, и полицейска значка, дето трябва да е принадлежала на някакъв откаченяк, който дори не е бил достатъчно мъж, че да се разкрие пред хората, та му се е налагало да се боричка с други чудовища в трика, за да се кефи.

— Какво ще кажеш, Бекстрьом? — попита Ана Холт.

— Fine with me11 — отвърна той, удостоявайки я с цял Сипович на излизане.

Пръждосвай се, хърбава мизерничке, си каза.

— Какво, по дяволите, ще правим със Сепо Лаурен — рече Алм с пламнало лице точно две минути след като Холт бе напуснала стаята.

— Радвам се, че дойде, Алм. Сега ще направим следното. Слушай ме внимателно.

— Слушам — отвърна Алм.

— Най-напред ще събереш всички книжа, дето си ги изписал за малкия Сепо. После ще ги навиеш на руло. Ще им наденеш няколко ластика и ще си ги навреш в задника.

Не стига дето е тъпак, помисли си Бекстрьом, загледан в гърба на колегата Алм. Говедото явно е тотално лишено от чувство за хумор.

— Респект, шефе — заяви Франк Мотоеле, изведе погледа си навън и кимна на Бекстрьом.

— Благодаря. Наистина го оценявам. — Ако имах такива очи, нямаше да се нуждая от никакво малко сиге, помисли си той: щях просто да си стоя и да бройкам бандюгите, докато горко ми плачат за милост.

— Остава един — отбеляза Мотоеле, който отново вглъби поглед. — С малкия Афсан ще се оправим след процеса. Имам куп приятели по затворите. И от двете страни. Лесна работа.

— Разбирам — отвърна Бекстрьом.

Останал един, какви ги плещи и той, си каза.

— Респект — повтори Мотоеле. — Ако имаше още такива като тебе, шефе, досега да сме се оправили.

— Пази се, Франк — заръча му Бекстрьом.

Честито, Еверт, помисли си той. Току-що се сприятели с най-зловещия колега, който някога е бил полицай в западното полукълбо.

— Седиш си тук и се мусиш, Бекстрьом — отбеляза Аника Карлсон. — Впрочем как ти е носът?

— Съвсем добре — той попила предпазливо лепенката.

— Какво ще кажеш да излезем на по бира? По-ведро, аз черпя.

— Окей.