Онзи, който убие дракона

62

Преди да се прибере след края на работния ден, Бекстрьом навести Тойвонен, за да го информира за наблюденията на свидетелката Андершон. Този клет фински селянин се нуждае от голяма помощ, мина му през ума. Освен всичко друго Бекстрьом не бе забравил и за стария си дълг на ръководител.

Тойвонен се оказа странно дезинтересиран.

— Кажи, ако имаш нужда от помощ — каза Бекстрьом и му демонстрира една от най-благите си усмивки. — По време на обяда подочух, че по случая работите сто души, но май никак не сте напреднали.

— Хората говорят твърде много глупости. Справяме се, така че не се тревожи ни най-малко за братята Ибрахим и тяхното братовчедче. А при теб как върви?

— Дай ми седмица — отвърна Бекстрьом.

— Чакам с нетърпение. Кой знае? Може и медал да получиш, Бекстрьом.

Какво ли искаше всъщност дребният шишко, помисли си Тойвонен още с излизането на Бекстрьом. Трябва да побъбря с Линда Мартинес.

Подадеш ли малкия си пръст на някое финско копеленце, мъчи се да ти отхапе цялата ръка, помисли си Бекстрьом още с излизането от кабинета на Тойвонен. Но не и този път. С какво ли се занимава той всъщност?

Въпреки всички информатори на Тойвонен, въпреки свидетелката на Бекстрьом от Хаселстиген 1, Надя Хьогберг не се отказа от джобното тефтерче на Карл Даниелсон. Дори я бе осенила идея.

Не само на хора се дават пари, каза си тя. Нали плащаме и за стоки, и за услуги. Обикновено без изобщо да се замислим кой ги е произвел или осигурил.

Струва си да се опита, помисли си Надя и почука на вратата на Бекстрьом да провери дали той не продължава самотната си игра на стражари и апаши. Празно, а мобилният му бе изключен както обикновено.

Ще се наложи да говоря с него рано утре сутринта, помисли си Надя. Това трябва да ми бъде първата работа, когато се появи.

Всъщност щеше да има тази възможност едва след цяла седмица. Същата вечер у Еверт Бекстрьом — в уютната му бърлога на Кунгсхолмен — предстоеше да се случат неща, които да разтърсят цялата нация, да превърнат криминален комисар Бекстрьом в име на устата на всеки и едва ли не да отнемат живота на неговия началник, комисар Тойвонен, който, макар да бе в идеална форма, насмалко да си докара едновременно и мозъчен кръвоизлив, и сърдечен удар.