Онзи, който убие дракона

56

Приблизително по времето, когато Грислунд изливаше душата си пред Хонкамяки, Алм се отби в Солна Център да напазарува. Пред магазина за алкохол налетя на намръщения Роле Столхамар, но въпреки гневния му поглед все пак дръзна да зададе прост въпрос:

— Как е, Роле?

— Ами ти как мислиш? — отвърна Столхамар.

— Сепо — отбеляза Алм. — Сепо Лаурен. Нали знаеш онова момче, дето помагаше на Кале Даниелсон — поясни той.

— Айнщайн.

— Айнщайн? — какви ги говори, помисли си Алм.

— Така му викахме. Симпатичен и приятен, и малко отнесен, не съвсем като нормалните хора. Кале понякога го водеше на Вала, като беше на кеф. Обикновено препускаше да залага вместо нас, та си седяхме на спокойствие с биричките.

— И как вървеше? — попита Алм.

— Никакъв проблем. Никога не е имало проблеми. Адски го бива да смята момчето. Говоренето май не чак толкова.

— Адски го бива да смята — повтори Алм.

Трябва да се е напоркал, си каза.

— Спомням си веднъж, беше на квалификациите в деня преди Елитните надбягвания. Та Кале довлече Сепо — не ще да е бил много голям. Преди едното състезание споменах, че е ясно като бял ден. Всеки би могъл да спечели. Десет коня, един голям фаворит и двама второстепенни. Възвръщат парите между два и пет пъти. Останалите седем кончета ти носят повече от двайсеткратна сума. Който е с най-добра възвращаемост, дава доста над стотачка.

— Аха — отвърна Алм.

Определено е пиян.

— Момчето, да е било най-много на десет, помоли Кале да му даде назаем 700 крони. Кале весел, леко подпийнал. Беше заложил на печеливш кон в предишното надбягване. Бутна му хилядарка. Сепо ме моли да заложа 142 крони и 86 йоре на всеки от седемте, които ти връщат парите в над двайсеткратен размер. Той самият беше малък да залага. По онова време едва стигаше до прозорчето на гишето. Обясних му, че няма как да се играе с 2 крони и 86 йоре.

„Тогава заложи 140“ — вика ми Сепо. Аз, разбира се, го послушах. Един от седемте спечели. Казваше се Нощен ездач. Увеличи ни парите 86 пъти. И знаеш ли кво ми вика онова?

— Не — отвърна Алм.

Това пък какво общо има със случая, помисли си.

„Дай си ми дванайсетте хиляди и четирийсет крони.“

— Всъщност не разбирам какво имаш предвид — каза му Алм.

— Което се дължи на факта, че си глупак, Алм. Винаги си бил глупав. Сепо не е идиот. Той е различен. Например говори като олигофрен и изглежда така. Ама му сече пипето. Що така изведнъж ме засърбя да ти фрасна един в мутрата?

— Не мислиш ли, че Кале може да е изчукал майка му? — попита Алм, усетил, че е крайно време да сменят темата.

— Нямам абсолютно никаква предстааава — ухили се Столхамар. — Какво ще кажеш да питаме нея? Ако се е чукала с Кале, сто на сто ще си спомня.

Така значи, помисли си Алм.

— Не мислиш ли, че Кале може да е бил баща на Сепо?

— Що не питаш него — ухили се Столхамар. — Не момчето де, щото не е много по приказките. Ама вие двамцата с Бекстрьом може да поразпитате Кале. Да си изнамерите някой от онези медиуми, дето ги дават по телевизията. Някоя малоумница, дето да ви помогне да установите контакт с отвъдното. Питай Кале, казвам ти. Ако извадите късмет, може да го притиснете за стара издръжка със задна дата.

Така значи, помисли си Алм, и преди да успее да благодари за раздумката, Столхамар вече се бе врътнал и заминал.