Онзи, който убие дракона

83

— Пресни бутерки, мирни намерения, интересни новини — поздрави Аника Карлсон, размахала плика от пекарната.

— Влизай — смънка Бекстрьом, който почти не бе спал, тъй като прекара минимум два часа в тежки размисли, докато най-накрая му се зави свят и заспа.

— Между другото, колко е часът?

— Десет — отвърна Аника Карлсон. — Предположих, че си лудувал навън цяла нощ с някоя от всичките ти обожателки, та не исках да те будя твърде рано.

— Много мило — рече Бекстрьом с крива усмивка.

Открита позиция, помисли си той. Но всъщност е доста приятна.

— Така че, ако се метнеш под душа, леля ти Аника ще направи закуска.

— Палачинки, пържен бекон — подсказа ѝ Бекстрьом.

— И дума да не става — изсумтя Аника.

— Какво мислиш за това, Бекстрьом? — попита го половин час по-късно, след като му разказа за думите на Адвоката.

— Какво да мисля — отвърна Бекстрьом, чиито мисли се рееха другаде.

— Че Кале Даниелсон може би се е опитал да го склони към секс. Съвпада доста точно с профила на подобни извършители. Вече остарял алкохолизиран мъж, обкръжение основно от мъжки пол, очевидно сексуално активен, понеже у тях имаше и виагра, и кондоми. Младеж като Акофели, черен, дребничък. Определено примамлив за такъв като Даниелсон, след като малко се е понакъркал и задръжките му са паднали.

— Зарежи! — поклати глава Бекстрьом. — Даниелсон не е бил такъв.

— Какъв не е бил?

— От ония, дето чукат задници.

— Защо? Това сигурно го правят и такива като теб, стига да има възможност.

— Момчешки задници — поясни Бекстрьом.

Открита позиция ли, си каза.

— Значи така смяташ — Аника Карлсон сви рамене.

— Чуй обаче това. Снощи, когато се прибирах, изведнъж схванах какво не беше наред с Акофели. Дето през цялото време си блъсках главата.

— Окей, окей — каза Аника Карлсон петнайсет минути по-късно. — Значи се е качил по стълбището, вместо да вземе асансьора. Какъв е проблемът? Може просто да е искал да потренира. Аз самата доста търча по стълбищата. Страшно полезно е, ще знаеш.

— Ще направим следното — поде Бекстрьом.

— Окей — отвърна Аника Карлсон, която за всеки случай вече бе извадила черното си тефтерче.

— Искам да знам всичко за Акофели, свързано с разнасянето на вестници. По какъв маршрут е минавал, от кой адрес е започвал и къде е приключвал, колко общо вестници е мъкнел, колко е доставял на Хаселстиген 1 и в каква последователност. Ясно ли е?

— Окей — кимна Аника Карлсон. — А къде да те намеря, като свърша?

— В службата. Само да се облека.