Онзи, който убие дракона

27

— Какво, по дяволите, ще правим сега — измърмори Бекстрьом, поглеждайки най-напред колежката си, сетне и кутията от банковия сейф.

— Налага се веднага да се обадим на някого от шефовете, за да си измием ръцете — отвърна Аника Карлсон. — Трябва да дойдат и да запечатат…

— Затвори шибаната кутия — прекъсна я Бекстрьом, комуто не понасяше да гледа тази гадост.

Да мъкне със себе си тази педантична лесбийка, когато за пръв и единствен път в живота си е бил допуснат до съкровищницата на Али Баба. И да няма обхват на мобилния.

— Стените в подобни подземия сигурно са страшно дебели — отбеляза Аника Карлсон. — Ако искаш, мога да изтичам горе да се обадя — продължи тя, изваждайки своя телефон.

— Ще направим следното — Бекстрьом я посочи с дебелия си среден пръст. — Ти оставаш тук, няма да вършиш нищо, но ако някое копеле се намъкне, застреляй го. И, дявол го взел, само да не изгубиш тая шибана кутия.

После се качи в банковото помещение, за да се обади на Тойвонен. Описа набързо възникналата ситуация и поиска указания. За да си измия ръцете, помисли си Бекстрьом. Ако на този свят изобщо имаше някаква справедливост, вече щеше да лети за Рио.

— Кого си взел с теб? — попита Тойвонен, който не звучеше особено разпалено.

— Анката, Анка Карлсон.

— Взел си Анката — повтори Тойвонен. — А за каква сума говорим?

— Трябва да са няколко милиона — изстена Бекстрьом.

— И си взел Алката?

— Да — отвърна Бекстрьом.

Как странно звучи гласът му, помисли си. Нали не може да се е натряскал? Не и по това време.

— Ами добре тогава. Питай дали не могат да ти дадат обикновен хартиен плик. Вземете цялата шибана кутия и елате тук, а аз ще говоря с Ниеми да се погрижи за останалото.

Анката, помисли си Тойвонен. Това е положението.

— Ама ние, нали, си измиваме ръцете — рече Бекстрьом. — Искам да кажа…

— Спокойно — прекъсна го Тойвонен. — Анката е вярна на правилника до смърт, до последната запетайка, отстъпчива е колкото стар катаджия, праволинейна като кариран лист. Само внимавай да не измислиш нещо, че ще ти щракне белезниците.

Щом приключи на разговора, Бекстрьом получи плик от банковата служителка. Остави разписка за кутията от сейфа. Лично я отнесе до колата и я държа в скута си по време на целия път до Полицейското управление на Солна. Аника Карлсон караше и никой не обели и дума.

Щом Тойвонен приключи същия разговор, излезе в коридора, привика най-приближените си колеги и довереници, събра ги в стаята си и затвори вратата.

После набързо им преразказа историята, запазвайки както винаги поантата за накрая.

— И кого от колегите, мислите, шопарчето е взело със себе си — възкликна с усмивка и чак подскочи на място.

Колебливи поклащания на глави.

— Анката, Анка Карлсон — оповести, ухилен до уши.

— Горкото копеленце — поклати глава Петер Ниеми. — Трябва да му отнемем служебното оръжие, та да не причини някоя глупост на самия себе си.

Четвърт час по-късно Бекстрьом лично остави плика с кутията на бюрото на Ниеми. Анка Карлсон предано крачеше до него по целия път от гаража до кабинета на криминалиста. Да не се опитва да ме сплаши лесбийката недна? Изведнъж ме съпровожда като някаква шибана културистка, помисли си Бекстрьом, вече успял да намрази всяко мускулно влакънце в изваяното тяло на Аника Карлсон.

— Според теб за колко пари става въпрос, Бекстрьом? Милиони, а? — отбеляза Ниеми с невинно изражение.

— Мислех ти да ни го съобщиш — отвърна Бекстрьом. — Докарай някой кретен, който може да смята, и ми дай разписка за тъпата кутия.

Трябва да се махна оттук, помисли си. Да се разкарам от сградата. Да обърна едно голямо.

Два часа по-късно седеше в кварталната си кръчма с второто твърдо питие и втората голяма халба от силната бира. Не бяха помогнали поне засега, не се почувства по-добре и от обаждането на Ниеми, който докладва насред запоя му:

— Два милиона и деветстотин хиляди крони. Двайсет и девет пачки по сто хиляди, това е май — прозвуча така отегчено, все едно четеше рапорт за случая. — Никакви отпечатъци, нито каквито и да било други следи, но явно е бил предпазлив — носел е ръкавици, когато е пипал мангизите. Обикновено така правят. Поздравления впрочем.

— Кво? — попита Бекстрьом.

Лапландското селянче нещо ме бъзика, помисли си.

— Че си открил тези пари. Даниелсон, изглежда, не е бил най-обикновен пияница — констатира Ниеми. — С нещо друго да ти помогна?

— Ало, ало, чувам те много лошо — отвърна Бекстрьом, изключи телефона и си поръча още едно.

— Въй, въй, Бекстрьом — усмихна се финландската му сервитьорка и кимна майчински.