Онзи, който убие дракона

58

Тъй като Бекстрьом нямаше представа какво се обсъждаше в кабинета на Тойвонен, той пристигна на работното си място в превъзходно настроение. При това и необичайно рано, понеже си бе уредил достъп до хранилището, за да може най-сетне да си прибере служебното оръжие. Същото, което мощният противник се бе опитал да му отмъкне, та да отнеме живота му по най-лесния начин.

Бекстрьом почти никога не носеше служебно оръжие. Мъж със суперсалам като него не се нуждае от увеличаване на оная работа, при това и кобурът, и дръжката го жулеха гадно, независимо дали носеше оръжието под лявата мишница или на кръста. Онова, което го накара да промени мнението си, бе опитът на спецчастите да го очистят във връзка с тъй нареченото нападение шест месеца по-рано. Бе посетил сградата на парламента, за да проведе разпит на депутат, затънал до гуша в убийството на министър-председателя Улоф Палме. Наместо това обаче го обвиниха, че се е опитал да задържи разпитваното лице като заложник.

Бекстрьом беше безукорен и непоколебим рицар, нямаше намерение да мъкне оръжието си в сградата на парламента, би се с вдигнат наличник, затова пък противникът му — не. Когато го нападнаха с експлозиви и гранати, остана му само да се брани с голи ръце.

След време, щом го изписаха от болницата в Худинге, той на мига изиска да си получи обратно служебното оръжие, което хитрите противници се бяха възползвали да му отнемат, докато лежеше прикован към своята болнична постеля. При това подаде молба за разрешение да носи оръжието си и в извънработно време, прилагайки красноречива обосновка.

Не получи нищо повече от рязък отказ по най-чудати формални причини. При проверка на случая работодателят му, видиш ли, установил, че Бекстрьом не се явявал на ежегодните изпити по стрелба, които се изискваха за разрешителното да се носи служебно оръжие, откакто бе напуснал Отдела по убийствата в Кралската криминална полиция три години по-рано. От друга страна, че там се бе явявал всяка година и не друг, а старият му приятел и колега, криминален инспектор Рогерсон, бе имал грижата за проверката на практическата подготовка, не беше нещо, в което работодателят му да си вре носа. Това си оставаше между него и Рогерсон, а колкото до техните тъй наречени контролни проверки, онези можеха да си ги заврат отзад.

Яви се на стрелба за сетен път. Взе си изпита триумфално още с третия тест точно преди да се премести във Вестерурт. Обаче работодателят се опита да протака и отстъпи едва когато Бекстрьом се обърна към синдиката. Известието, че отново е пълноценен полицейски кадър с право да носи оръжие и дори да убива, ако стане твърде напечено, бе пристигнало предишната седмица, та Бекстрьом не чака и секунда. Веднага се обади да уговори час за взимането на оръжието си и ето че моментът настъпи.

Междувременно се беше подготвил. От оръжеен магазин с лични средства купи кобур за глезена от същия модел, какъвто носеше американският му колега Попай в класическия полицейски филм „Френска връзка“. После взе от шивача си лек ленен костюм със свободно сако и панталон с широки крачоли. Носенето на къси панталони не се връзваше с идеята за кобур на глезена и тъй като се очакваше лятото да бъде топло и слънчево, не му се щеше да се поти излишно.

В девет сутринта се яви в хранилището за оръжия на вестеруртската полиция, докаран в жълт ленен костюм по поръчка, с кобура на мястото му под левия прасец.

— Служебен пистолет деветмилиметров СИГ зауер, служебен кобур, стандартен пълнител петнайсет патрона, служебни муниции една кутия, двайсет патрона — изреди служителят в хранилището, подреждайки на плота благинките. — Подпиши тук — и му побутна бланка за разписка.

— Чакай, чакай — отвърна Бекстрьом. — Двайсет патрона? Що за ебавка?

— Стандартната дажба — отвърна служителят. — Ако искаш повече, ще ми трябва решение от главния комисар.

— Няма нужда. А тоя боклук можеш да си го задържиш — заяви Бекстрьом и му върна кобура, мушна пистолета, пълнителя и мунициите в джоба на сакото си, понеже нямаше никакво намерение да разкрива къде смята да си държи оръжието.

Ама тоя Бекстрьом изглежда опасно лабилен, ясно е като бял ден, помисли си служителят в склада, проследил с поглед жълтия ленен костюм. При това се облича като шибан мафиот. Май няма да е зле да звънна да предупредя момчетата от спецчастите.

Щом затвори вратата на кабинета си, Бекстрьом се възползва от възможността да се поупражни. Прибра оръжието в кобура, поразкърши се, за да увисне свободно панталонът, бързо приклекна на дясно коляно, вдигна левия крачол с лявата си ръка, същевременно извади оръжието с премерено движение на дясната, прицели се и натисна спусъка.

Suck on this, motherfucker9, мина му през ума.

Практикуване му е майката, си каза и повтори цялата процедура. Бързо на коляно, обърканият противник не улучва — гръмва над главата му, Бекстрьом вади оръжието, прицелва се точно, усмихва се с най-мръснишката си усмивка.

— Come on punk! Make my day, Toivonen10 — изсъска Бекстрьом.

— Боже, как ме изплаши, Бекстрьом — възкликна Надя Хьогберг, която в същия миг влезе в стаята му с цял наръч книжа.

— Малко тренирам — отвърна той с мъжкарска усмивка. — Кажи, Надя!

— Документацията, която поиска — отвърна тя и остави камарата на бюрото му. — За братята Ибрахим и братовчед им Хасан Талиб. Освен това съм обещала да ти напомня, че с групата ще заседаваме след четвърт час.

— Yes — отвърна Бекстрьом.

Метна левия си крак на бюрото и прибра оръжието.

Надя отложи поклащането на главата си, докато не затвори вратата. Като деца са, помисли си тя.

Преди Бекстрьом да се яви на съвещанието, зареди пълнителя. Петнайсет, един в патронника. Останалите четири прибра в десния си джоб за всеки случай, а при първа възможност възнамеряваше да купи цяла кутия от оръжейния магазин и да си я прибере вкъщи.

На минаване покрай затворената врата на Тойвонен едва се въздържа да не отвори и да изпрати цял залп право в кратуната на лисугера. Да го застреля в главата май би било прекалено, но поне няколко изстрела в тавана, та да напълни гащите финското селянче, понеже си го заслужаваше, честно, помисли си Бекстрьом.