Онзи, който убие дракона

39

Откъде, по дяволите, се взеха, почуди се Бекстрьом, след като затвори вратата зад гърба на гостенката си. Всичките тези пощръклели женоря, коя от коя по-луда, си каза.

Приблизително по същото време, когато Бекстрьом се сбогуваше с колежката Аника Карлсон, Хана и Аксел потърсиха взаимна утеха и в крайна сметка се озоваха в леглото ѝ.

Аксел еякулира още с вкарването. Не че му беше за първи път, нито защото Хана беше почти върхът. Тази част от живота си бе отметнал още на тринайсет. Беше доста по-сложно. Макар да му бе за първи път с Хана, единствената, която от няколко часа насам се въртеше в главата му, бе младата полицайка на име Магда Ернандес. Първата с единайсет точки в живота му от възможните само десет.

После опита да се стегне, предприемайки нов опит, ала мислите за Магда Ернандес и близостта на Хана причиниха второ хлътване в ледената дупка.

— Нищо не схващам. Никога не ми се е случвало досега — оправда се Аксел, който би предпочел просто да се разридае и да се чупи оттам.

— Няма нищо — отвърна Хана, прокарвайки нокти по голия му гръб, облян в студена пот. — Ти трябва още да си в адски шок. — Горкият, помисли си, понеже и на нея не ѝ се случваше за първи път. — Знаеш ли какво — продължи. — Сега ще спим, останалото ще го оправим утре. Не е краят на света, нали. — Колко ли пъти са казвани тези думи, помисли си тя.

Аксел само се престори на заспал и още щом Хана се унесе, той се измъкна, облече се безшумно и се изниза.

Май ми е все едно, помисли си Хана, когато чу ключалката да щраква. Животът си продължаваше със или без Аксел, при това се налагаше да обърне внимание и на училището, и то само след няколко часа.

Да си напомня да звънна на Магда, помисли си тя, преди да заспи. Да разбера за онзи дебрифинг, на който искаше да отида.