Онзи, който убие дракона

8

— Така — поде Бекстрьом след завръщането им в залата за съвещания, когато най-сетне стана възможно да продължат, та все някога да свършат с тая проклетия. — Да се спрем първо на жертвата. После може да поимпровизираме, а преди да се разделим — да прегледаме списъка със свършеното дотук и да видим какво предстои за утре. Днес е четвъртък, 15 май, и смятам да приключим през уикенда, за да се съсредоточим идната седмица върху по-важни задачи от господин Даниелсон. С какво разполагаме за нашата жертва, Надя — обърна се към ниска пълна жена, прехвърлила петдесетака, която седеше в края на масата и вече бе успяла да се барикадира зад внушителна камара бум аги.

— Ами с доста всъщност — отвърна Надя Хьогберг. — Извадих обичайните данни, та се натъкнах на какви ли не интересни неща. После говорих с по-малката му сестра, тя е единствената му близка роднина, и допринесе с някои допълнителни факти.

— Целият съм слух — оповести Бекстрьом, макар мислите му да бяха на съвсем друго място, а в главата му буквално отекна приятното изпукване от отваряне на капачка.

Карл Даниелсон бил роден в Солна през февруари 1940, следователно в деня на убийството е бил на 68 години и три месеца. Баща му работил като печатар и ръководител техническа обработка в печатница в Солна. Майката била домакиня. И двамата родители починали доста отдавна. Единствената близка роднина — сестра му, десет години по-млада — живееше в Худинге, на юг от Стокхолм.

Карл Даниелсон живеел сам. Не бил сключвал брак и нямал деца. Тоест нямал деца според официалните регистри, проверени от полицията. Изкарал четири години в началното училище в Солна, после пет години средно образование, положил си изпитите и приключил с три години в Търговския колеж „Полман“ в Стокхолм. На деветнайсет вече бил икономист с колежанска диплома. После изкарал казармата във военновъздушните сили в Баркарбю. Десет месеца по-късно се уволнил и започнал първата си работа в счетоводна фирма в Солна, било лятото на 1960, а Карл Даниелсон — двайсетгодишен.

Същото лято за първи път попаднал в полицейския регистър. Карл Даниелсон карал кола пиян, платил глоба две месечни заплати и му отнели книжката за шест месеца. Пет години по-късно се случило същото. Шофиране в нетрезво състояние, две заплати глоба. Книжката отнета повторно — за година. След това минали още седем години преди третото произшествие, този път много по-сериозно.

Даниелсон бил пиян като талпа. Блъснал се в будка за хотдог на Солнавеген и офейкал от мястото. Осъдили го за шофиране в пияно състояние и бягство, три месеца затвор, а шофьорската му книжка била анулирана. Даниелсон си наел скъп адвокат, обжалвал в Апелативния съд, представил две различни медицински експертизи относно проблемите си с алкохола, отменили обвинението в бягство от местопроизшествието, а присъдата за лишаване от свобода била променена на пробация. Обаче не успял да си върне книжката и явно не си е правил труда да изкара нова след изтичането на изпитателния срок. През последните 36 години от живота си Карл Даниелсон нямал книжка, затова и не си навлякъл повече присъди за шофиране в нетрезво състояние.

Но явно и като обикновен пешеходец продължил да е на мушката на полицията. През този период го тикнали в ареста в пет случая по Закона за задържане на лица в нетрезво състояние, а навярно случаите са били още повече, тъй като Даниелсон упорито отказвал да даде името си, то не се и налагало, но последния път, когато го хванали, положението тотално излязло от релси.

Случило се в деня на Елитните конни надбягвания на хиподрума в Солвала през май пет години преди смъртта му. Даниелсон бил пиян и неадекватен, а щом го подкарали към полицейския бус, започнал да се бие и дърпа. Яростна съпротива, нападение на полицейски служител и задържането изведнъж се превърнало в арест, макар да свършило точно както обикновено — настанили го в килия за изтрезняване в участъка в Солна. Когато шест часа по-късно го пуснали да си върви, Даниелсон подал оплакване за физическо насилие както срещу задържалите го, така и срещу служителите в дранголника. Общо трима полицаи и двама от охраната. Наел нов скъп адвокат, извадил си нови медицински и циркът бил в пълен ход. Първото дело се забавило повече от година и се наложило да бъде отменено, понеже и двамата свидетели на обвинението не се появили по неизвестни причини.

Тъй като адвокатът на Даниелсон бил твърде ангажиран, отнело още година да намерят време за ново дело. И то било отменено поради отсъствие на свидетелите на обвинението. На прокурора му дошло до гуша и отписал цялата работа. Поне през тази част от живота си Карл Даниелсон бил невинен човек.

— Предвид изключително слабата вероятност да го задържат или арестуват в случай на подобно престъпление, трябва да е бил на градус едва ли не през цялото време — констатира Надя Хьогберг, която знаеше за какво говори.

Вече десет години беше цивилна служителка в полицията във Вестерурт, но в по-ранния си живот била Надежда Иванова с докторска титла по физика и приложна математика от университета в Санкт Петербург. И то в тежките стари времена, когато Петербург се наричаше Ленинград, а академичните изисквания бяха къде по-строги, отколкото в демократизирана Русия.

— А други простотии вършил ли е? Освен идиотщините, когато се напие? — попита Бекстрьом, обърнат към Надя Хьогберг.

Не че го интересуваше общуването на жертвата с повече или по-малко умствено недоразвитите колеги от отдел „Опазване на реда“ и пътна полиция, а само колкото да приключи с темата за алкохолизма и да сложи край на това безсмислено съвещание. След което най-сетне да се завлече до Инедалсгатан и останките от онова, което до вчера бе негов дом. Да се пъхне под душа и най-сетне в главата му да се възцари тишина. Да излочи още няколко литра леденостудена вода. Зверски да се натъпче със сурови зеленчуци и накрая да свърши всичко, което остава да се прави в живот, лишен предишния ден от цел и смисъл.

Как не се научи да си мълчиш, Бекстрьом, мислеше си той пет минути по-късно.

А именно: Надя Хьогберг се хвана за думите му и започна най-подробен отчет за всички финансови дейности на Даниелсон и цялото вземане-даване с органите на правораздаването, до което те на свой ред бяха довели.

В годината, когато бил осъден за първи път за шофиране в нетрезво състояние, Карл Даниелсон бил повишен от асистент-отчетник до заместник-директор на „Фондации, съвместна собственост, икономически асоциации и неправителствени организации, наследствени имоти, частни лица и др.“. После явно всичко се развило по инерция. Най-напред се преместил в корпоративната група като икономически съветник и данъчен консултант, а само след няколко години се издигнал до директор на цялата група и бил предложен за член на борда.

В седмицата след прекия му контакт с будката за хотдог на Солнавеген на току-що навършени 32 години бил назначен за изпълнителен директор и избран за постоянен член на борда. След още две-три години обсебил цялото дружество и го преименувал на „Консултанти Карл Даниелсон ООД“. Според устава корпорацията имаше „икономически, отчетни и ревизионни консултанти, данъчни и инвестиционни съветници“, както и „мениджъри на собственост и активи“, което трябва да е било голямо постижение, тъй като по време на този златен век фирмата явно не бе имала повече от четирима служители. Секретарка и трима души консултанти с неясна длъжностна характеристика. Самият Карл Даниелсон бил собственик, изпълнителен директор и председател на борда.

В качеството си на такъв той се справял значително по-добре от притежателя на шофьорска книжка и пешеходеца Карл Даниелсон. За период от 23 години, от 1972 до 1995, бил заподозрян във финансови престъпления в общо десет различни случая. Четири били съдействие за данъчна измама и тежка данъчна измама, два случая на валутни престъпления, два на тъй нареченото пране на пари, един на мащабна търговия с крадени вещи и един случай на злоупотреба с доверие. Във всичките разследването било прекратено. Подозренията срещу Даниелсон се оказвали недоказуеми и всеки път той предприемал ответна атака, подавайки жалба срещу противниците си до омбудсмана или министъра на правосъдието, или и до двамата за по-сигурно.

И всеки път бивал по-успешен от врага. Един от следователите в Отдела по финансови престъпления на стокхолмската полиция бил набелязан от етичната комисия на Управлението на кралската полиция и наказан с предупреждение и удръжка на половинмесечна заплата. Омбудсманът издърпал ушите на един прокурор и един от ревизорите на данъчното. Правосъдният министър подхванал един вечерен вестник и успял да го осъди за груба клевета.

След 1995 нещата като че ли позатихнали. „Консултанти Карл Даниелсон ООД“ се преименувала на „Карл Даниелсон Холдинг ООД“. Не личало да се развива някаква дейност, нито имало служители. Надя Хьогберг бе поръчала последните годишни отчети от Бюро фирми към Службата по патенти и регистрации и възнамеряваше да посвети уикенда на преглеждането им.

Нямал и кой знае какви доходи. Надя Хьогберг бе изровила декларациите му за последните пет години и облагаемият му доход през цялото време се въртял около 170 000 крони годишно. Държавна пенсия и по-скромна частна пенсионна застраховка. Апартаментът, в който живеел, му струвал 4500 крони на месец, та след данъците и наема му се събирали малко повече от 5000 крони месечно за всичко останало.

Ако успехът на човек би могъл да се измери чрез титлите, които си присвоява, то Карл Даниелсон бе преуспял приживе и бе напуснал този свят, докато е на върха. На двайсет години бе започнал кариерата си като помощник в счетоводна фирма с 35 служители. Четирийсет и осем години по-късно неизвестен извършител бе сложил край на всичко, разбивайки черепа му с чугунен капак, като на този етап фирмата, в която бе изкарал почти целия си съзнателен живот, фактически била замразена от 15 години насам. В телефонния указател фигурираше като директор, а според визитните картички, които криминалистите бяха намерили в иначе съвсем празния му портфейл, жертвата на престъплението бе изпълнителен директор и председател на борда на „Карл Даниелсон Холдинг ООД“.

Пияница, сериен любител на съдебни конфликти и грандоман, помисли си Бекстрьом.

— Говорила си със сестра му — обади се Аника Карлсон веднага щом Надя Хьогберг приключи. — Тя какво казва за всичко това?

Потвърдила основните неща според Надя Хьогберг. На младини брат ѝ „доста си падал по момичетата“ и бил „изключително запален купонджия“. Същевременно нещата му вървели добре чак докато наближил четирийсетте, после вероятно алкохолът повече или по-малко поел юздите на живота му. Също така обяснила, че никога не били поддържали особено близки отношения. От десет години дори не се чували по телефона, а за последно се видели за погребението на майка им преди дванайсет години.

— Тя как прие новината, че брат ѝ е убит? — попита Аника.

По дяволите, помисли си Бекстрьом и изстена безмълвно. Да предложим и минута мълчание, а?

— Нормално — отвърна Надя с кимване. — Прие я нормално. Тя е медицинска сестра в болницата в Худинге, изглежда разумна и издръжлива. Спомена, че не била твърде изненадана. Години наред се безпокояла. Заради живота, който е водил.

— Ще гледаме някак да преглътнем мъката — прекъсна я Бекстрьом. — Та какво мислим по въпроса?

После импровизираха. Върху една-единствена идейка, която самият Бекстрьом за по-сигурно си бе намислил.

— Така — поде той, понеже останалите проявиха такт и като никога си мълчаха, предоставяйки му възможност да започне. — Пияница, убит от друг пияница, и ако някой случайно има по-различно предположение, май е време да го изкаже — наведе се напред, подпря тежко лакти на масата и изгледа колегите си кръвнишки.

Никой нямаше възражения, както пролича от поклащащите се в унисон глави.

— Хубаво — продължи Бекстрьом. — Стига догадки. Остава само да разработим план и да издирим снощния гост на Даниелсон. Обикалянето по апартаментите. Как върви? — продължи той.

— Почти приключи — отвърна Аника Карлсон. — Не сме открили двама-трима от съседите, а неколцина поискаха да отложим за вечерта, понеже отиваха на работа. Един пък бил със записан час за медицински преглед в девет и нямаше време за нас. Очаквам да сме готови до утре.

— Съдебният лекар?

— Обеща да направи аутопсията тази вечер и при всички случаи да ни извести устно в началото на следващата седмица. Колегата Ернандес ще присъства на аутопсията, та се надявам да узнаем най-същественото до утре сутрин — заяви Аника Карлсон.

— Разговаряли ли сме с таксиджиите, разполагаме ли с някакви полезни сведения, как върви претърсването наоколо, издирването на хората, с които е общувал, какво е правил през последните часове, преди да умре, говорили ли сме с?…

— Спокойно, Бекстрьом — прекъсна го Аника Карлсон с усмивка. — Всичко си върви. Държим положението изкъсо, така че бъди спокоен.

Не се чувствам особено спокоен, си каза Бекстрьом, ала не би си и помислил да го изрече. Само кимна. Събра книжата си и се изправи.

— До утре. Още нещо, преди да се разделим. Става дума за онзи с вестниците, дето е подал сигнала. Как му беше името, Чернилкус Акофели.

— Септимус — поправи го Аника Карлсон без помен от усмивка. — Казва се Септимус Акофели. Той е проверен. Колегите са сравнили отпечатъците му от сградата на Хаселстиген с онези, които е трябвало да остави в Службата за имигранти при пристигането си преди дванайсет години. Същият е, за когото се представя, и между другото, досието му е чисто.

— Ясно — отвърна Бекстрьом, — но нещо около този дявол не ми се връзва.

— И то е? — мръдна Аника Карлсон остриганата си глава.

— Не знам — отговори Бекстрьом. — Аз ще умувам по въпроса, а вие, останалите, може поне да се позамислите.

Веднага щом напусна залата за съвещания, отиде право при новия си началник, главен комисар Ана Холт, за да доложи за случая. Жертвата — пияница. Извършителят — почти категорично — също пияница. Екипът напълно владее положението. Заключението ще е ясно най-късно в понеделник; докладва всичко за три минути, макар да му бяха отпуснати пет. Холт изпита почти облекчение, когато той излезе. Имаше друг проблем и в сравнение с него убийството на Бекстрьом си бе направо с мед да го мажеш.

Сега кощрамбата ще си има кокал за глозгане, помисли си Бекстрьом, когато най-сетне се измъкна от новия си концлагер.