Онзи, който убие дракона

24

Преди малко повече от половин година началникът на Кралската криминална полиция Ларш Мартин Юхансон се обади на своята колежка Ана Холт, старши полицейски офицер, с въпроса дали би приела да я покани на вечеря.

— Много мило — отвърна Ана Холт с усилие да прикрие учудването си.

За първи път, макар да се познаваме над десет години, помисли си тя. Какво ли иска? От опит знаеше, че в действията на Юхансон има винаги умисъл и почти винаги прикрита схема.

— За кога имаш предвид? — попита тя.

— За предпочитане довечера — отвърна Юхансон. — Най-късно утре.

— Довечера е удобно — съгласи се Холт.

Какво ли иска сега от мен, помисли си. Трябва да е нещо съвсем необичайно.

— Отлично — отговори Юхансон. — Да се видим в 19:00 часа, ще ти изпратя по електронната поща адреса на кръчмата, където мисля да те заведа. Вземи си такси и запази касовата бележка, аз плащам.

— Ще се оправим — успокои го Холт. — Само един въпрос от любопитство. Какво искаш да направя?

— Ана, Ана — отрони Юхансон с въздишка. — Искам да вечеряш с шефа си. Надявам се да прекараш приятно. И отговор на въпроса ти: не, не съм възнамерявал да те моля за услуга. А мислех да ти споделя една тайна. Отнася се само за мен, та можеш да бъдеш съвсем спокойна.

— Спокойна съм — увери го Холт. — Пък и ще ми бъде приятно да се срещнем. — Ама си го бива да пробутва разни номера, помисли си тя още със затварянето на телефона.

Какво ли иска всъщност, питаше се на качване в таксито, преди да се срещне с него. Въпреки уверенията му в противното, не ѝ се вярваше да не е нещо съвсем различно от това да ѝ разкаже някаква тайна за самия себе си. Чисто и просто Юхансон не беше от типа, който споделя тайни. Той никак не се затрудняваше да ги пази, особено ако касаеха него.

Преди малко повече от половин година бе накарал нея и колегите ѝ, чийто брой все повече нарастваше, тайно да прегледат разследването по случая Палме, за да видят дали не биха могли да открият нещо, което всички останали следователи бяха пропуснали.

Предвид факта, че материалите бяха безумно много и идеята изглеждаше мъртвородена, бе се случило нещо, достойно единствено за определението „чудо“. Бяха се натъкнали на двама неизвестни дотогава съвсем вероятни извършители. Единият — планирал убийството, и другият — човекът с оръжието. Първият бе мъртъв от няколко години насам, но вторият, изглежда, бе жив. Неизвестно местонахождение, явно се бе укрил. Но поне бяха добили представа какво се бе случило в действителност.

Откриха редица обстоятелства, свързани с двамата заподозрени. Дори разполагаха със свидетели и материални потвърждения в подкрепа на съмненията си. Бяха открили и местонахождението на онзи, който все още беше жив. Часове преди да го задържат, му се случи необяснимо нещастие. Взрив на яхтата му в северна Майорка прати на морското дъно всичко, до което бяха стигнали Холт и колегите ѝ. В реалната действителност, която обитаваха Ана Холт, нейните колеги и шефът ѝ, разследването на убийството на министър-председателя бе приключен случай.

Ако Юхансон възнамеряваше да говори за това, тази тайна беше станала всеизвестна: убеждението, че бяха открили истината, но тя чисто и просто бе недоказуема. А дори и да бяха сгрешили, това също не можеше да се докаже.

Да разкаже тайна за самия себе си? Цуни ме отзад, помисли си Ана Холт на слизане от таксито пред заведението.

Срещнаха се в кварталната кръчма на Юхансон. Малък италиански ресторант само на няколко пресечки от жилището му на Сьодер. Превъзходна храна, още по-добри вина, Юхансон в най-чаровното си настроение. И персонал, който се държеше към него като към крал — сигурно такъв и беше на това място, а към нея — като към негова коронована спътница.

Сто на сто ги е предупредил, помисли си Холт. Че са колеги и тя не е „някоя шибана любовница“, която е завлякъл там.

— Преди да дойдеш, им споменах, че работим заедно — сподели Юхансон с усмивка. — Да не си пълнят малките главички с разни приумици.

— Почти го заподозрях — усмихна се и Холт.

Човекът, който премисля всичко много ходове напред.

— Да, не е ли странно, Холт — поде Юхансон. — Че премислям нещата предварително.

— Ами на моменти ме побиват тръпки — отвърна Холт. — Но тъкмо сега се чувствам отлично — добави.

А не винаги е така, си каза.

— Бродяга и ясновидец — кимна Юхансон. — А не винаги е така, ще знаеш. Понякога и аз бъркам.

— Тази тайна ли смяташе да ми разкриеш?

— Не, разбира се — отвърна той със засегнат вид. — И през ум не би ми минало да споделя подобно нещо. Цялата ми северна убедителност би се изпарила на мига. — Юхансон се усмихна пак и надигна чашата си.

— Изключително забавен си, Ларш. Когато си в това настроение. Но тъй като умирам от любопитство…

— Напускам — прекъсна я Юхансон. — Махам се след седмица. Подадох си оставката без предизвестие.

— Надявам се, не се е случило нещо — обади се Холт. Какво е намислил пък сега, зачуди се. Какви ми ги говори?

Нищо според Юхансон. Нищо не се било случило и наистина не бил намислил нищо. Затова пък стигнал до прозрение. От чисто лично естество.

— Изпълних дълга си — обясни ѝ. — Всъщност трябваше да се махна след година и половина, но тъй като изпълних своя дълг, след над четирийсет години приключвам с живота си на полицай, та няма никаква причина просто да седя и чакам времето да изтече. Говорих с жена си — продължи той. — Тя намира идеята за превъзходна. Разговарях с ръководството и началника на кралската полиция. Опитаха се да ме убедят да остана до края. Благодарих им за доверието, но отказах учтиво. По същия начин отклоних и ред други предложения за работа и задачи.

— А кога смяташе да споделиш с колегите? — попита Холт.

— Ще бъде оповестено в четвъртък след заседание на ръководството.

— Какво смяташ да правиш после? — попита Холт.

— Ще си копам зелките и ще гледам да остарея комфортно — отвърна Юхансон и кимна замислено.

— Но защо тогава го споделяш с мен? Преди всички останали колеги?

— Защото имам и един въпрос — отговори Юхансон.

Знаех си, помисли си Холт. Знаех си, каза си тя.

— Но тъй като в момента си добила точно този вид, смятам да първо да те успокоя. Не те поканих тук, за да ти направя предложение за брак. Отговорът е не. А как е твоят колега Ян Девин?

— Добре — отвърна Холт. — Как се чувства скъпата ти съпруга Пиа?

— По-добрата ми половинка, искаш да кажеш — изведнъж стана сериозен той. — Чувства се като перла в златен обков.

— Ами въпросът — напомни му Холт. — Имаше въпрос.

— О, да — отвърна Юхансон. — Явно имам в главата някакъв бъг напоследък — само да сменя темата и…

— Давай сериозно, Ларш. Хайде бъди сериозен.

— Искаш ли да станеш главен комисар в комисариата на Вестерурт? — попита я Юхансон.

Главен комисар в комисариата на Вестерурт? Та нали вече има работа. Работа, която ѝ допада. Колеги, които харесва, сред тях един, с когото започна връзка преди месец. Тъкмо последното май е единствена причина да смени работата си, прецени тя. Връзките на работното място съсипват любовта. Съсипват не само любовта впрочем.

Месечна заплата по-висока с 20 000. Работно място близо до жилището ѝ. Успешно поддържан полицейски район. Един от най-добрите. Предизвикателство ще е да ръководи стотици сътрудници, някои от които бяха най-образцовите полицаи в региона. Като оставим настрана всичко дотук, имаше един-единствен повод Юхансон да попита точно нея.

— Има само една причина да предложа на теб — каза той. — Една — повтори и вдигна дългия си показалец.

— И каква е тя?

— Ти си най-достойната — отвърна Юхансон. — Толкова е просто.

— Един практически въпрос — продължи Холт. — Наистина ли можеш да ми направиш подобно предложение? Тези неща не ги ли решава началството в Стокхолм?

— Решава ги правителството — отговори Юхансон. — След консултация с Кралската полиция и в конкретния случай с началството в Стокхолм. Между другото, шефът на регионалната полиция на Стокхолм ще ти се обади. Независимо от това, което ще ми отговориш тук и сега. Помисли по въпроса.

— Обещавам — отвърна Холт.

Знаеше си, че я бива, и за разлика от твърде много от своите посестрими тя нямаше проблем да го заявява в случай на нужда. Но чак пък да е най-достойната? И това да го чуе от Юхансон. Малко пресилено, имайки предвид колко съм се карала с него през годините, си каза.

— Добре — усмихна се той. — А сега да забравим за това, нека просто прекараме приятно. No more business. Back to pleasure4. Ти определяш темата на разговора, Ана.

— Разкажи ми. Разкажи защо изведнъж си решил да сложиш край на полицейската си кариера.

— Както казах — започна Юхансон със същия ентусиазъм, — сега ще си прекараме приятно. No more business. Но ако искаш, мога да ти споделя защо станах ченге. Как започна всичко, така да се каже.

— Защо стана полицай? — все същият си е, помисли си.

— Понеже обичам да проучвам нещата — обясни Юхансон. — Това винаги е било голямата ми страст.

Това, а разбира се, и Пиа. Невъобразимото щастие да срещнеш жената на живота си, след като отдавна си преполовил своя жизнен път.

А сега, след като вече знаеш кой е убил министър-председателя, не е чак толкова интересно да проучваш разни неща, помисли си Ана Холт. Остава само жена ти, понеже нея все още я обичаш.