Онзи, който убие дракона

48

Вече бе получила три имена от Тойвонен. Хасан Талиб, Афсан Ибрахим и Фаршад Ибрахим. Инициалите ХТ, АФС и ФИ в тефтера на Даниелсон. Остават двама, мислеше си Надя Хьогберг, когато включи компютъра още в осем в петък сутринта. Малко повече от четири часа преди нейният колега криминален инспектор Ларш Алм да бъде неочаквано посетен в кабинета си.

СЛ и Р, съответно малко и фамилно име и малко име, продължаваше да размишлява.

Най-напред извади списъка им с всички лица, свързани с разследването на убийствата на Карл Даниелсон и Септимус Акофели. Жертви, семейства, приятели и познати, колеги, съседи, свидетели, заподозрени и такива, които така или иначе просто присъстваха сред тях. Изведе имената на 316 души и получи три съвпадения: Сусана Ларшон, 18, Сала Лучик, 33, и Сепо Лаурен, 29.

Сусана Ларшон работеше в „Екокуриери“, колежка на Акофели. Сала Лучик живееше в апартамента над неговия, бе вписана сред съседите за разпит, но нямаше как да стигнат до нея, понеже вече 14 дни лежеше зад решетките в Солна, заподозряна в сериозни престъпления с наркотици. Сепо Лаурен беше съседът на Даниелсон. Същият млад мъж, който според Бекстрьом „не е с всичкия си“.

Лесна работа, помисли си Надя Хьогберг и отвори извлечението за личността на Сепо Лаурен. Най-близка родственица: Ритва Лаурен, 49, от два месеца на болнично лечение с мозъчен кръвоизлив. Неизвестен баща, прочете Надя.

Може ли да е толкова просто, помисли си тя.

Вероятно, си каза, когато пет минути по-късно извади на своя монитор паспортната снимка на Ритва Лаурен. Била е на 42 години, когато е правена. Руса, красива, лека усмивка в полупрофил, не изглеждаше и с ден по-стара от 35, когато седем години по-късно бе направила снимката за новия си паспорт.

Бе живяла в този апартамент на Хаселстиген над 29 години. Още ненавършила 20, тя се нанесла заедно със син на три месеца. По това време съседът ѝ Карл Даниелсон, двайсет години по-възрастен, живеел в същата сграда от пет години. Никога не вярвай в случайностите, помисли си Надя Хьогберг.

Преди близо четири месеца, в петък, 8 февруари, СЛ бе получил 20 000 крони от Карл Даниелсон. Предишния ден, четвъртък, 7 февруари, майката на Сепо Лаурен, Ритва, била намерена в безсъзнание в тоалетната на работното си място, била откарана с линейка в спешното на Каролинската болница и в продължение на два-три часа оперирана в отделението по неврохирургия. Месец по-късно била преместена в център за рехабилитация. Най-после в съзнание, но не много повече от това.

Пет минути по-късно Надя Хьогберг вече ровеше в камарата квитанции, които криминалистите им бяха намерили в апартамента на Даниелсон. Едната беше фактура за компютър, периферни устройства и софтуер, както и шест различни игри, общо 19 875 крони, купени в компютърен магазин в Солна Център и платени в брой в петък, 8 февруари.

Неизвестен баща, помисли си Надя Хьогберг. Мъжете са свине, мина ѝ през ума. Поне някои от тях, поправи се д-р Надежда Иванова, която този път само за час бе открила един от тях.

Остатъка от деня посвети на друго. Най-вече на издирването на закътано място, където човек може да укрие счетоводна документация от десет години. Никакви банкови сейфове този път, помисли си тя, понеже би трябвало да става въпрос за поне няколко кашона документи. Наел е хранилище някъде. Нито твърде наблизо, нито твърде надалеч. Даниелсон, изглежда, е бил практичен по природа, с вкус към удобството, от онези, дето нагаждат битието си според своите желания. На разстояние като за такси, помисли си и започна да пише на клавиатурата на компютъра.

Малко преди пет Аника Карлсон и Ларш Алм нахлуха в кабинета ѝ, едва си поемаха дъх. Нови и неизвестни досега обстоятелства излезли наяве следобед по време на разпит на Сепо Лаурен. Утежняващи при това.

— Слушам — отвърна Надя Хьогберг, облегна се назад и сключи ръце върху малкото си заоблено коремче.

Между другото, къде ли се е дянал, помисли си тя, понеже не бе виждала от Бекстрьом от сутринта.

— Значи, той признава, че преди е упражнил насилие върху Даниелсон. Явно си мисли, че Даниелсон е виновен, задето майка му е в болницата. При това връзката му с него вероятно е съвсем различна от досегашните ни предположения. Можем да отхвърлим хипотезата, че само е изпълнявал дребни негови поръчки. Даниелсон очевидно е плащал наема на апартамента и е давал на момчето пари за храна. И това е само малка част. Тук отдалеч ми мирише на отмъщение — обобщи Алм.

— Освен това му е подарил компютър на стойност няколко хилядарки — допълни Карлсон.

— Което едва ли е чак толкова странно предвид факта, че той е баща на Сепо — отвърна Надя.

— Моля? — обади се Аника Карлсон.

— Какво говориш, за Бога? — добави Ларш Алм.

— Предлагам да направим следното — Надя Хьогберг вдигна ръце, за да ги укроти. — Аника, ако отидеш да вземеш проба от Сепо, скоро ще сме наясно с бащинството. С ДНК от Даниелсон вече разполагаме. Изследването на Лаурен най-вероятно ще се забави обичайните 14 дни, но обещавам да докладвам какво е положението веднага щом сравнят пробите. А ти, Ларш, да отидеш у тях и да вземеш харддиска на неговия компютър — продължи тя.

— Той пък за какво ти е? — попита Алм и я изгледа с учудване.

— Ако не ме лъже паметта, в твоя разпит той споменава, че е прекарал цялата вечер и нощта в игра на компютъра — отвърна Надя Хьогберг.

Идиоти. Внезапно съм поела разследването на убийство, макар да съм само обикновен цивилен служител, помисли си тя.

Час и половина по-късно всичко бе готово. Най-напред Надя сподели какво бе изровила на своя компютър за Карл Даниелсон, Ритва и Сепо Лаурен. Щом приключи, Алм и Карлсон се спогледаха, после погледнаха към Надя и накрая ѝ кимнаха. С неохота.

— Но защо през всичките тези години не е признал бащинството? — попита Аника Карлсон.

— За да не плаща издръжка — отвърна Надя. — По този начин Карл Даниелсон е спестил стотици хиляди крони.

— А защо не го е споделил поне със сина си? Ясно е като бял ден, че Сепо дори не подозира кой е баща му — обади се Алм.

— Сигурно се е срамувал от него. Навярно не е бил достоен за такъв като Карл Даниелсон — заяви Надя.

Някои мъже са свине, помисли си.

После тримата потеглиха задружно към кабинета на Алм. Там седеше Сепо Лаурен, разговаряше с Фелисия Петершон, пиеше кока-кола и явно се чувстваше супер.

Надя закачи харддиска му и заедно проучиха какво бе правил от сряда следобед на 14 май до четвъртък сутринта на 15 май. Сепо бе седял на компютъра си от 18:15 в сряда до 6:15 в четвъртък сутринта. В три сутринта бе направил осемминутна пауза. Иначе бе джиткал без прекъсване цели 12 часа.

— Тогава малко огладнях — обясни Сепо. — Направих си почивка, изядох един сандвич и изпих чаша мляко.

— А после какво прави? След като се наигра на компютъра? — попита Алм, който не мирясваше, макар Надя вече да му бе пратила няколко предупредителни погледа.

— Заспах — отвърна Сепо и го изгледа учудено. — Защо, ти какво би направил?