Онзи, който убие дракона

49

Бекстрьом бе започнал петъка с посещение при шефката си Ана Холт с молба за подкрепление. Изведнъж на плещите му се бе стоварило двойно убийство — а разследващата група бе недостатъчна от самото начало.

— Разбирам те, Бекстрьом — каза му Холт, която все повече зазвучаваше като стария си началник Ларш Мартин Юхансон. — Проблемът е, че не разполагам с хора, които да ти дам. Понастоящем тук изнемогваме.

— Тойвонен има трийсет души за разследването на грабеж с убийство. Аз съм с петима, ангажирани с две убийства. Странни приоритети имате в този участък — констатира Бекстрьом с добродушна усмивка.

На ти малко да си поблъскаш главата, мършава мърло, помисли си.

— Аз подредих приоритетите — отговори Холт. — Така че аз отговарям за тях. Ако изникнат нови сведения, които да сочат, че поръчителите на грабежа са отнели живота и на Даниелсон, и на Акофели, ще прехвърля теб и колегите ти към разследването на Тойвонен.

— Това ми се струва твърде неразумно — отвърна Бекстрьом.

Не просто мършава, помисли си.

— Защо?

— Страшно ми е трудно да повярвам, че братята Ибрахим ще убият човека, който им е помагал да укриват парите си. Още по-трудно ми е да повярвам, че Даниелсон се е опитал да ги прекара. Да, бил е пияница, но не ми изглежда да е бил готов за самоубийство. А знаеш ли кое ме затруднява най-много?

— Не — Холт пусна насилена усмивка. — Кажи ми.

— Че ако все пак са го сторили, тоест убили са Даниелсон, понеже се е опитал да им докопа мангизите, те би трябвало да помислят за всичките си пари, останали в банковия му сейф.

— Знаеш ли какво, Бекстрьом, май си прав. Сигурно дори имаш идея кой може да е извършил убийствата на Даниелсон и Акофели?

— Да. Дай ми само още една седмица.

— Чудесно. Чакам с нетърпение да ми разкажеш, а сега ще трябва да ме извиниш. Имам да свърша някои неща.

Нямам нищо против да улуча две лесбийки с един удар, помисли си Бекстрьом и се запъти право към Аника Карлсон, за да провери как върви.

— Нищо ново засега — отвърна Карлсон. — Обикалянето по домовете не даде резултат. Криминалистите са се покрили и не сме чували нищо нито от лабораторията, нито от съдебна медицина. Ние самите страдаме от липса и на данни, и на идеи.

— Акофели — Бекстрьом поклати кръглата си глава. — Там има нещо съмнително.

— Мислех, че Фелисия го е проучила — Аника Карлсон го изгледа учудено. — Впрочем най-вече благодарение на теб, понеже ти я насочи по следата.

— Не говоря за телефонните му разговори — поклати глава Бекстрьом. — Нещо друго ме гложди.

— Но не знаеш какво?

— Не, разбира се. Все едно ми е пред очите, но не го виждам.

— А смяташ, че ще е важно за разследването?

— Важно — изсумтя Бекстрьом. — Докато се сетя какво е, вече ще сме разплели случая. И Даниелсон, и Акофели.

— Боже мили — възкликна Аника Карлсон и го изгледа с ококорени очи.

Благодаря и чао, колко кух може да бъде човек, по дяволите, помисли си Бекстрьом.

— Трябва да ми помогнеш, Аника — каза ѝ той със сериозно кимване. — Струва ми се, че само ти можеш.

— Обещавам — отвърна Аника Карлсон.

Ето и ти да си поблъскаш главата, докато аз самият си карам уикенда, помисли си.

След това Бекстрьом спази обичайните петъчни практики. Набра на телефона си служебен ангажимент. Изключи мобилния. Напусна участъка. Взе такси до едно сигурно място на Кунгсхолмен и хапна обилно. После кратка разходка до уютната бърлога, заслужена следобедна дрямка, а като последна точка в традиционната петъчна програма посети новата си масажистка.

Полякиня с култ към тялото, Елена, 26, която имаше салон за грижи за здравето съвсем близо до неговото жилище, а Бекстрьом бе последният ѝ клиент в петъците — тя винаги изкарваше цялата програма и имаше обичая да предоставя на Бекстрьомовия суперсалам малка мостричка от радостите на задаващия се уикенд.

По-късно му предстоеше вечеря със стар познат. Известен търговец с предмети на изкуството, Густаф Густафсон Хенинг, комуто бе имал възможност да помогне в редица случаи, та онзи си бе измолил привилегията да го покани на вечеря.

— Какво ще кажеш за ресторанта в избата на Операта в 19:30? — попита Хенинг.

Състоятелен, с посребрена коса и костюм по поръчка, известен от всички предавания за антики по телевизията, навършени седемдесет. Из града и в средите, където го тачеха, бе известен с галеното име ГеГура и ни най-малко не приличаше на прословутия тийнейджър и хулиган Юха Валентин Андершон — Хубавия, роден през 1937, чието лично досие бе изчезнало от архивите на стокхолмската полиция още преди години.

— Какво ще кажеш за 20:00? — попита Бекстрьом, който предпочиташе да разполага с достатъчно време, когато се отнася за толкова важни неща като грижите за собственото тяло и здраве.

— Така да бъде — съгласи се ГеГура.