Онзи, който убие дракона

45

Преди комисар Тойвонен да се прибере у дома след работния ден, той се срещна с главен комисар Ана Холт. Всъщност тя го помоли за неформален разговор на четири очи. Без минерална вода, протоколи и делови баналности.

След срещата с Бекстрьом бе отишъл право при Надя. Обясни ѝ как стоят нещата и я напътства да следи зорко за всякакви сведения, които биха могли да имат нещо общо с нападението от „Брума“.

— Съжалявам — отвърна тя. — Не подозирах, че може да съществува връзка между нашия случай и грабежа. Ако знаех, щях, разбира се, първо да дойда при теб.

— Добре — отвърна Тойвонен, но прозвуча по-вкиснато, отколкото би искал. — Утре ще започнем с цялата програма срещу братята Ибрахим и братовчед им. Не искам да се разчуе из града, нито да чета за това по вестниците.

— Не се тревожи за Бекстрьом — потупа го по ръката тя. — Обещавам да го държа под око.

— За теб никога не съм се безпокоял ни най-малко — отвърна Тойвонен.

После си направи бърза разходка из Солна, за да смъкне кръвното, преди да информира главния си началник.

— Седни — покани го Ана Холт. — Да ти предложа ли нещо?

— Няма нужда, благодаря — отвърна Тойвонен и седна.

— Разказвай.

— Има връзка между грабежа от „Брума“ и убийството на Кари Вийртанен. Дори си мисля, че криминалистите могат да го потвърдят веднага щом приключат с минивана, използван за грабежа. Тъкмо Вийртанен е стрелял по охранителите. Но не знаем кой го е возил. Както със сигурност се досещаш, разполагаме с няколко имена, сред които да избираме. Работим по въпроса.

— А защо е стрелял по тях?

— Защото клетникът, който е умрял, е задействал цветните ампули в чувала. Кари пощурял, понеже не очаквали да има такива точно в онзи чувал.

— Разкажи ми — подкани го Холт.

Парите идвали от Лондон. Шведски, датски и норвежки банкноти, обменени в Англия и Шотландия. Освен това и британски лири, поръчани от шведските банки — и обменни бюра. Пристигнали със самолет от Лондон на „Брума“, обикновен частен джет с двама души екипаж и четирима английски бизнесмени — пътници, които впрочем не са и подозирали, че в последния момент към компанията им са били добавени приблизително единайсет милиона в малко платнено чувалче.

— Фирмите за превоз на ценности все по-често процедират така. Ако не става дума за огромни суми, импровизират и ги изпращат с полети извън графика. Според разпоредбите за безопасност на полетите в чувалите не бива да има цветни ампули. Явно може да се активират от промените в налягането, пък и по други причини, та съществува риск.

— Представям си — обади се Холт.

— Тъй като самите охранители нямат право да отварят чувалите след пристигането им — това е изискване, прокарано от синдикатите, за да се избегнат подозренията в кражба от страна на персонала, — по правило става така, че пристигналите пари се пренасят до колата и се превозват до депото за ценности без цветни ампули. Превозите от този тип се извършват с обикновени автомобили без маркировка, а тъй като трезорът, който е бил крайната цел, се намира само на петнайсет минути от летище „Брума“, при това се е касаело за някаква мижава сумичка от единайсет милиона, и този път е станало така.

— Мижава сумичка? На колко възлиза голяма сума тогава? — усмихна се Холт.

— Три-четирицифрени милиони — отвърна Тойвонен също с усмивка.

— И какво се е объркало този път?

— Застреляният охранител, уви, е бил твърде амбициозен. Без да попита за разрешение шефа си, е взел втори, празен чувал, съдържащ цветни ампули. В него е прибрал лондонския. Веднага щом обирджиите си грабнали чувала и отфучали, та се е почувствал в безопасност, той задействал ампулите с дистанционно. Обхватът му е 250 метра, но този път явно е избързал, тъй като цветните ампули са се взривили още след 50 метра.

— Че стига ли това — прекъсна го Холт, — за да се оцветят банкнотите във вътрешния чувал?

— Не — Тойвонен се усмихна иронично. — Не се е получило и на самите банкноти, които открихме в изоставената кола, им нямаше нищо. Впрочем паркирали са на двайсет метра от щабквартирата на „Ангелите на ада“, на по-малко от километър от летището. Може да са искали да се погаврят с тях, преди да офейкат.

— Обаче Кари Вийртанен не е знаел — рече Холт. — Че банкнотите са били годни за употреба.

— Не — кимна Тойвонен. — Изтрещял е, както се е случвало с Лудия Кари малко по-често от необходимото. Шофьорът прави обратен, Кари вече е смъкнал стъклото и започва да стреля по охранителите, които се опитват да избягат. Онзи, който е бягал от страната на шофьора, бива и блъснат, така че който и да е карал, явно не е особено милосърден човек.

— Знаем ли нещо за оръжието? — попита Холт.

— Картечен узи двайсет и втори калибър. Експертите по оръжията са почти сигурни. Най-малкият пълнител побира шейсет патрона, а на мястото са открити над трийсет гилзи. Починалият охранител е с пет куршума в гърба, заседнали са в жилетката му, и три в главата, убили са го на място. Вторият също е надупчен с десетина изстрела, но нито един смъртоносен. Останалите десет трябва да са били нахалост — заяви Тойвонен.

— Мирише ми на вътрешна работа — заяви Холт.

— Определено — съгласи се Тойвонен. — Нашите английски колеги го издирват при тях, а ние се опитваме да изровим връзките му тук. Ако извадим късмет, ще се разнищи и щом нещата потръгнат от едната страна, от другата също ще има развитие.

— Вийртанен е застрелян от онези, които стоят зад грабежа? — попита Холт.

— Да, не само той е бил безумец.

— Ами шофьорът?

— Сигурно ще изникне отнякъде — отвърна Тойвонен с крива усмивка.

— Ако съм те разбрала правилно на вчерашното съвещание, предполагате, че зад всичко стоят момчетата Ибрахим и гадният им братовчед.

— Винаги се говори какво ли не, нали знаеш. Подобна история предполага много работа и голям брой замесени. Трябва да се крадат коли, а също и табелки, които да пасват на марката и модела, да се поръчат шипове, които да се разпръснат, за да се осигури възможност за бягство. Неизменно се намира някой, който да се разплямпа. Този път братята Ибрахим и Хасан Талиб са изтеглили късите сламки. Винаги залагай на сигурен победител — отбеляза Тойвонен, който имаше навика да посещава хиподрума в Солвала и в извънработно време.

— Ами връзката с убийствата на Даниелсон и онова вестникарче?

— Ако караме поред, всичко сочи към връзка между Даниелсон и горкото вестникарче, дето нощеска го извадиха от езерото Улвсунда. Колегата Ниеми дори е склонен да се обзаложи, че извършителят или извършителите са същите. Един, двама, а може и повече.

— Но имат ли връзка убийствата на Даниелсон и Акофели с този грабеж?

— Ако ме бе попитала за подобна връзка днес сутринта, щях да ти кажа: не. Сега обаче си мисля, че съм по-наясно — отвърна той и ѝ подаде прозрачен джоб с листове. — Прочети. Разговорът ми с анонимен информатор плюс сведенията, които Надя Хьогберг е открила в джобния тефтер на Даниелсон, допълнени с нейните изводи…

— Окей. Дай ми пет минути.

— Да, съгласна съм с теб — заяви Холт четири минути по-късно.

— Предполагам, всеки, който мисли като нас с теб, би бил съгласен — отвърна Тойвонен. — Май остава единствено да донагласим детайлите по местата им, но вероятно можем да приемем, че Карл Даниелсон е бил частен банкер на братята Ибрахим и братовчед им.

— Които два дни след нападението спешно се нуждаят от два милиона шведски крони — установи Холт.

— Скъпо е да чистиш след себе си — отвърна Тойвонен.