Онзи, който убие дракона

60

Преди да напусне крепостта, Бекстрьом се възползва от възможността да прелисти впечатляващия топ хартия, който Надя му бе донесла.

Не приличат на момчета от църковен хор, си каза, щом приключи с четенето.

Фаршад Ибрахим бе на 37 години, пристигнал в Швеция на 4. Татко, мама, две по-големи сестри, стара баба по бащина линия. Общо шест души политически бежанци от Иран.

В Швеция семейството се увеличило с двама по-малки братя на Фаршад. Афсан, 32, и младия Назир, 25. Бабата починала още година след пристигането им. Двете по-големи сестри били омъжени и напуснали семейството. Понастоящем в просторната къща в Солентуна живееха петима души. Тримата братя Ибрахим и техните родители, а глава на семейството всъщност бе Фаршад, откакто баща му бил покосен от тежък инсулт три години по-рано.

В морално отношение крайно неуравновесен глава. В годината, когато навършил петнайсет, Фаршад наръгал смъртоносно свой съученик на същата възраст. Бил осъден за непредумишлено убийство и предаден на социалните. Това, изглежда, не упътило живота му в положителна насока. По-скоро е захитрял, понеже изминали десет години, преди за първи път да влезе в затвора. Четири години за грабеж с отегчаващи вината обстоятелства, а основната част от наказанието излежал в същото заведение за лишаване от свобода като един от най-усърдните информатори на комисар Тойвонен.

Няколко месеца преди да го освободят бил преместен в обикновен затвор, за да го подготвят за предстоящия живот извън решетките. Това също се оказва голям провал.

След седмица един от съкилийниците му бил намерен удушен с хавлия в пералнята на заведението. Всичко сочело, че Фаршад се е отървал от педал доносник. Всичко без неопровержимите доказателства и с категоричното мълчание на Фаршад.

Когато най-сетне излязъл оттам, почти веднага е заподозрян за големия обир в трезора на Акала. Три месеца киснал в ареста, мълчал, пуснали го поради липса на доказателства. Понастоящем Фаршад вече се беше прочул. Наследникът на Бен Кадер, макар онзи да бе мароканец, а Фаршад — иранец. Мюсюлманин, пълен въздържател, никакви съмнения за употреба на наркотици. И никакви случайни контакти с жени, абсолютно никакви жени, както изглеждаше, ако не се броят майка му и двете му сестри. И най-вече никакви глоби за паркиране, шофиране с превишена скорост или нарушение на обществения ред в града. Опасен, мълчалив и само трима души, на които явно имаше доверие и с които общуваше: двамата му по-малки братя Афсан и Назир и братовчед им Хасан Талиб.

Двама по-малки братя, които, съдейки по досиетата им, явно вървяха по стъпките на Фаршад или поне се опитваха, без да постигнат пълен успех. В очите на обществото по-скоро най-малкият, Назир, се очертаваше като черната овца в семейството, тъй като още на 25 години бе излежал за четири години четири присъди за лишаване от свобода. Малтретиране, изнасилване, грабеж. При това според информацията за него в полицейския регистър бе добре запознат и със секса, и с дрогата, без много да му мисли в какви форми. Но никакъв алкохол. Правоверен мюсюлманин в този смисъл. Не беше някой шведчо, дето порка и изпява всичко и всички пред когото и да било, стига само да му се слуша.

Над сто полицейски разпита през годините. Първоначално в присъствието на майка му и социалните. Мълчалив Назир.

— Казвам се Назир Ибрахим — и набързо изстреляно ЕГН. — Нямам какво да добавя.

— Същият като брат си Фаршад — констатира поредният разпитващ на опашката.

— Говориш за моя най-голям брат. Имай уважението, когато го споменаваш.

— Разбира се. Нека започнем оттам, да си поговорим за твоя най-голям брат Фаршад Ибрахим. Той определено е известен с уважението, което засвидетелства към другите хора.

— Казвам се Назир Ибрахим, 830206…

Така и не се чу нещо повече в присъствието на полицаи. Иначе в града нещата бяха по-различни. Разполагаха със снимков материал, подслушани разговори и неохотни очевидци, които да свидетелстват. На два пъти Фаршад дори се бе принудил да дисциплинира своя брат по едва ли не старозаветен начин, макар и двамата да бяха мюсюлмани.

Хасан Талиб бе братовчедът от село както в пряк, така и в преносен смисъл. Преселил се в Швеция заедно със семейството си няколко години след семейство Ибрахим. Първите години в новата родина прекарал с многобройната си рода в къщата в Солентуна. На 36 години, 33 от тях в Швеция. Осъждан за убийство, физически тормоз, грабеж, грубо насилие, изнудване. Заподозрян в предумишлено убийство, въоръжени обири, още едно предумишлено убийство и опит за убийство. Три присъди за лишаване от свобода, възлизащи общо на десет години, от които бе излежал осем. Бодигард на Фаршад, мутра, момче за всичко. Внушаваща страх фигура — 2 метра и 130 килограма, бръсната глава, тъмни хлътнали очи, черна набола брада, мърдаща челюст, сякаш непрекъснато дъвче нещо.

Такъв като него малкото сиге щеше да го вчеше на среден път, помисли си Бекстрьом. Изправи се рязко и разтръска жълтите ленени крачоли.

Come on punks, come all of you, make my day, изсъска криминален комисар Еверт Бекстрьом.