Онзи, който убие дракона

77

В сряда, четиринайсет дни след убийството на Карл Даниелсон, се случиха много неща. От „звезда на полицейското управление“ Бекстрьом се превърна в „общонационална звезда“.

Най-мащабното разследване на стокхолмската полиция след убийството на Ана Линд беше станало на пух и прах и макар тъкмо извършителите да бяха отговорни за кризата, на Тойвонен никак не му беше до смях. На него и колегите му им оставаше само да разчистят руините, което не изглеждаше никак лесно.

С Хасан Талиб изобщо не можеше да се разговаря. Лекарят му само поклати глава. Пациентът бе оцелял, но нямаше да е от полза за разследването. Тежки мозъчни контузии. Трайни увреждания.

— Така че ще трябва да забравите подобни надежди — обясни лекарят и кимна на Тойвонен.

С Фаршад и Афсан Ибрахим можеше да се говори. Проблемът бе, че никой от двамата не беше склонен да приказва с полицията.

С Фредрик Окаре си побъбриха. Свариха го в добро настроение, беше заедно с вечния си адвокат, но иначе не прояви абсолютно никакво разбиране. Той и приятелите му да са убили Назир Ибрахим? Лице, което Окаре никога не бе срещал, а и през ум не би му минало да се среща с него. Още по-малко пък в Копенхаген. Впрочем скоро се навършва цяла година, откак не е посещавал датската столица, за да се види със стари приятели и познати.

— Понякога почти започвам да се безпокоя за теб, Тойвонен — усмихна се Окаре. — Нали не си взел да поркаш?

Петер Ниеми бе предоставил нова експертиза, която при нормални обстоятелства щеше да направи истински пробив в разследването.

— Пистолетът, който Бекстрьом е отнел от Хасан Талиб, отговаря на куршумите, които съдебният лекар е извадил от черепа на Кари Вийртанен — оповести Ниеми. — Какво да правим с това в настоящата ситуация?

Тойвонен само изстена. Скапаният свинчок, помисли си той.

— Какво да правим? — повтори Ниеми.

— Погрижи се прокурорът да получи някаква информация. За предпочитане преди Бекстрьом да проведе следващата пресконференция.

— Разбирам накъде биеш. Аз или ти? — продължи Ниеми.

— Какво?

— Кой от нас ще удуши дебелака с голи ръце? — ухили се Ниеми.