Онзи, който убие дракона

76

Неочаквано мълчалив герой, който за разлика от Анди Сипович и Хари Калахан беше реален човек. Поради липсата на Бекстрьом се наложи други да разказват за него. Вестник „Афтонбладет“ публикува дълго интервю с инструктора му по стрелба, който се изказа направо лирично.

„Най-успешният ми ученик… един от най-точните стрелци в полицията… за всички времена… абсолютно феноменален… особено в екстремни ситуации… абсолютно хладнокръвен…“

Мнозина от колегите бяха коментирали, а че повечето бяха предпочели да го направят анонимно, се дължеше единствено на факта, че Бекстрьом поначало бе известен като „особено противоречива личност в очите на полицейското началство“.

Иначе единодушието бе пълно, а оценките — ентусиазирани.

„Легендарен детектив по убийствата.“

„Човек, който винаги е прав.“

„Колега, който винаги е насреща.“

„Съвършено безстрашен, никога не се огъва, никога не отстъпва.“

„Напира право към целта като локомотив.“

И прочее, и прочее.

Двама от колегите му се бяха представили поименно. Единият бе старият му приятел и побратим Рогерсон, криминален инспектор, самият той „легендарен детектив по убийствата“, който накратко бе казал, че „Бекстрьом е адски печен мъж“. Другият бе един от бившите му началници Ларш Мартин Юхансон, понастоящем пенсионер, който всъщност го бе наритал от Кралския криминален отдел.

— Какво мисля за Еверт Бекстрьом ли?

— Да, какво мислиш за него — повтори репортерът на „Дагенс Нюхетер“, макар да бе подробно запознат със съвместната им история.

— Еверт Бекстрьом е същинско бедствие — заяви Юхансон.

— Може ли да цитирам този коментар?

— Разбира се. Стига да се въздържиш от повече обаждания.

По някаква неизвестна причина преценката на Юхансон не намери място във вестника.

Веднага след края на пресконференцията Холт покани на скромен обяд най-пряко замесените, благодариха на Бекстрьом с кристална ваза, на която бяха гравирали името му под емблемата на полицейската институция, и със старовремска значка, за която се твърдеше, че принадлежала на Викинг Йорн.

Веднага след прибирането си у дома Бекстрьом натисна звънеца на своя тежко алкохолизиран съсед, бившия телевизионен шеф, и му подари вазата.

— Какво, по дяволите, да я правя? — попита съседът и го зяпна мнително.

— Според мен би могъл да се удавиш в нея, скапано плямпало — отвърна Бекстрьом, който във връзка с посещението в Отдела за вътрешни разследвания бе успял да изслуша и записа от спешни повиквания.

Вечерта посвети на изчитането на всички писма и имейли, дори отговори на някои от най-многообещаващите. Отвори всички пакети и подаръци, като междувременно попийваше.

Най-прекрасната водка на света, помисли си Бекстрьом, вдигайки малката чашка, която Надя бе скътала в пакета с бутилката. Много сърцата жена, си каза.