34

Когато Бекстрьом се прибра от работа, часът вече бе осем вечерта. Той се чувстваше в отлично настроение, носеше си и наполовина изпит литър от най-прекрасната руска водка. Другата половина двамата с Надя бяха изхъркали в кабинета му в търсене на онази истина, която може да се открие единствено на дъното на бутилката.

Разследването продължава, мислеше си Бекстрьом и като първа мярка отиде в кухнята, наля си поредното солидно питие, извади от хладилника светла бира и си намаза сандвич с много пастет и майонеза с краставички. Подреди всичко върху поднос, който сложи на масата в хола пред телевизора. Трябва да заръчам на рускинята да си донесе няколко светли бирички в службата, помисли си.

После си свали всички дрехи, отиде да си вземе душ и приключи с няколко пръски дезодорант и миене на зъбите. Често мислеше за майка си, докато си миеше зъбите. Случи се и този път, но така и не бе разбрал защо. Ще се оправя, помисли си Бекстрьом безгрижно. Седна на дивана, пусна новините по телевизията, за да се наслади на цялата местна и глобална мизерия, настъпила през изминалото денонощие, заедно със скромната вечеря.

После трябва да бе заспал, защото се събуди чак в два през нощта, а някой звънеше на входната му врата.

Сигурно е шибаният съсед, излокал до капка онова, което ми отмъкна с хитрост миналата седмица, помисли си Бекстрьом, вече готов с всички реплики. Направо да се разкара, ако иска да купи още, а опита ли се да докопа руската ми водка, мъртъв е.


Беше колежката Аника Карлсон. В пълно бойно снаряжение и готовност.

— Съжалявам, ако съм те събудила, Бекстрьом, но мобилният ти беше изключен, а в службата нямаме номера на домашния ти телефон, така че рискувах и дойдох.

— Не бери грижа — отвърна Бекстрьом. — Вече ставах. Винаги си правя кръгче джогинг на ранина. — Защото едва ли си дошла просто да ме питаш за телефонния номер, помисли си.

— Сигурно се чудиш…

— Не казвай нищо — прекъсна я Бекстрьом с вдигната ръка за по-сигурно. — Не съм тъпак — добави. — Само да си метна дрехите на гърба.

Загрузка...