Онзи, който убие дракона

64

Бекстрьом се принуди да стреля пред инструктор в три отделни случая, преди най-сетне да си прибере оръжието, което си бе негово основно човешко право в качеството му на шведски полицай.

Първия път дори не му се удаде случай да стреля.

Бекстрьом бе взел такси до стрелбищния комплекс южно от центъра. Срещна инструктора си по стрелба, онзи тип, чието сбърчено чело съвсем естествено преминаваше в скалп с войнишка подстрижка, получи оръжието си, мушна нов пълнител, зареди, след което се извърна да попита коя от всичките мишени се очаква да направи на решето.

Инструкторът се хвърли встрани, внезапно побелял като хапче за мигрена, и му изкрещя моментално да хвърли оръжието. Бекстрьом изпълни нареждането.

— Ще ти бъда благодарен, Бекстрьом, ако не размахваш заредено оръжие със свален предпазител към корема ми. Всъщност бих се радвал безмерно — каза му инструкторът, чийто глас звучеше напрегнато.

После взе пистолета, презареди и извади патрона от цевта, издърпа пълнителя, за всеки случай провери с показалец, преди да пъхне оръжието в джоба си.

— Иначе ще напълниш гащите — обясни Бекстрьом по най-любезния си начин.

Което не свърши работа, понеже не му бе позволено да стреля. Инструкторът просто поклати глава и си тръгна. Втория път случи на жена инструкторка и още щом я съзря, разбра какво бе намислила неговата противничка. Изчадието дори си бе надянало бронежилетка и каска и през цялото време стоеше зад гърба му, като му даваше наставления какво да прави. Бекстрьом нямаше нерви дори да слуша. Пък и как да стане, като вече си бе сложил предпазните наушници — също нареждане от нейна страна. Така че направи опит да се концентрира върху същинската задача, вдигна оръжието, прицели се старателно, примижа с лявото око, дори притвори дясното, преди да запрати целенасочен залп към картонената фигура отпред.

Отлично, помисли си, когато минута по-късно се вгледа в резултата. Поне половината изстрели бяха улучиш и макар да не беше лекар, от пръв поглед личеше, че повечето са смъртоносни.

— Откъде да си взема служебното оръжие? — попита я той.

Най-напред онази само поклати глава — със същия цвят на лицето като колегата преди нея, — а когато най-сетне успя да изрече нещо, и гласът ѝ звучеше точно като неговия.

— От шведски полицай, който е нападнат и е възможно да стане жертва на насилие, тоест говоря за екстремна ситуация, така да се каже, се очаква да стреля в краката на нападателя. Под коляното, тъй като дори и един изстрел в бедрото може да бъде фатален — разясни тя.

— Тоест — отвърна Бекстрьом, — ако някое побъркано копеле с нож се втурне насреща ти да те наръга смъртоносно, ще внимаваш да го простреляш в коляното, така ли?

— Под коляното — поправи го инструкторката. — Отговорът е да, тъй като правилникът за стрелба го предписва.

— Аз пък направо бих го попитал дали не иска целувка и прегръдка — ухили се Бекстрьом.

После само поклати глава и си тръгна. Още щом се настани в таксито, звънна на братовчед си, който работеше в полицейски синдикат.

— Значи работодателят все още те лишава от правото да гушнеш малкото сиге — констатира братовчедът внезапно точно толкова кръвожадно, колкото Бекстрьом се чувстваше.

— Именно — отвърна той. — И какво, по дяволите, смяташ да направиш по въпроса?

Всичко, което се изисква, според неговия роднина. Например да се обърне към стар, доверен капацитет, бивш омбудсман в профсъюза, понастоящем инструктор по стрелба в Полицейската академия — с пълни правомощия да подпише всички необходими удостоверения.

— Ще говоря с него да ти се обади, за да се разберете за среща — обеща братовчедът.

— Има ли някакви подробности, които да не пропусна? — попита Бекстрьом.

— Вземи една бутилка — отвърна братовчед му.

За да не губи време, Бекстрьом донесе бутилка от своето най-качествено малцово уиски още веднага на стрелбището на Полицейската академия.

— О, ами благодаря — каза довереният капацитет и се облиза. — Май е крайно време да гушнем малкото сиге — рече, подавайки на Бекстрьом своя СИТ зауер. — Усещаш ли — кимна на Бекстрьом, който претегли оръжието в ръка.

— Кое да усещам?

— Единственият път, когато се надървяш истински, е с малкото сиге в ръка — обясни инструкторът със същия щастлив вид, както в момента, в който си получи подаръка.

Май е луд, помисли си Бекстрьом и провери да не би да го дебне в гръб с друг пистолет, който досега е укривал.

После се прицели, примижа с лявото око, притвори дясното и простреля целта с целенасочен залп точно където бе свикнал.

— По дяволите, Бекстрьом — възкликна неговият инструктор, без да крие възхищението си. — Ти му разказа играта на тоя подлец.

Преди да си тръгне със свидетелството в джоба, новият приятел му каза няколко думи на изпроводяк.

— Мислех си нещо, Бекстрьом…

— Да…

— Макар да се целиш ниско, може би улучваш малко височко, така да се каже.

— Да — отвърна Бекстрьом.

— Май би било добре да се пробваш да стреляш в земята пред подлеца — предложи инструкторът. — Заради всички дърти вещици, дето работят в дисциплинарния отдел, така де.

Майната им, каза си Бекстрьом. Понастоящем пълноправен гражданин и полицай. Само някой да вдигне ръка срещу него, ще му пръсне черепа.