Онзи, който убие дракона

44

Докато простите му редови кадри без съмнение търчаха из Хаселстиген и Ринкебю като току-що обезглавени кокошки, Бекстрьом се бе посветил на малко по-взискателна мисловна дейност заедно с единствената си достойна за упоменаване колежка, Надя Хьогберг, доктор по математика и физика. И като него познавач и изтъкнат пияч на водка. Не падаше по-долу и като събеседник в свят, където човек иначе бе обкръжен единствено от идиоти, и то независимо от факта, че бе жена, помисли си Бекстрьом.

Когато се върна в участъка след засищащото балансирано хапване, Надя почука на вратата му с въпроса дали да влезе, за да обсъдят съдържанието в джобното тефтерче на Даниелсон. Носеше оригинала в пликче за доказателства, но за да не губят време, му подаде принтирани листове с всички записки от тефтера, подредени хронологично.

— Бележките, които си е водил, са кратки и кодирани — обясни Надя. — В периода от 1 януари тази година до 14 май, общо 19 седмици и половина, е вписал 131 бележки. Средно по една на ден.

— Слушам те — отвърна Бекстрьом, остави на бюрото си листа, който бе получил, сключи ръце върху корема си и се отпусна на облегалката.

Бива си я тази жена, мина му през ума.

— Началната бележка е от първия ден на новата година, вторник 1 януари, и гласи, цитирам, вечеря по мъжки с момчетата, Марио, край на цитата. Ранна вечеря, както изглежда, тъй като трябва да е започнала още в два следобед — според тефтера.

— Нека им е лошо — ухили се Бекстрьом.

— Умна работа — съгласи се Надя. — Предпоследната бележка е от деня на смъртта му, сряда, 14 май. „14:30 банката.“ Между другото, единствено тази от записките му през целия период съобщава, че ще ходи в банката.

— Предвид изнасяните суми едва ли се е налагало да търчи дотам всеки ден — отвърна Бекстрьом.

— Най-честата бележка — продължи Надя — се среща общо трийсет и седем пъти. Общо взето, всяка сряда и неделя в периода от януари до май си е записвал „Солвала“ или „Вала“, или „Надбягванията“. Предполагам, че се отнасят за едно и също — посещавал е хиподрума в Солвала, за да залага, и то почти без изключение всеки път, когато там е имало състезания. Последната бележка в тефтера също е от деня на смъртта му. „17:00 Вала“. Тоест не е отбелязал нищо за следващите дни, седмици или месеци. Май е живял, без да си прави дългосрочни планове.

— Никакви други хиподруми освен Солвала?

Та това съвпада с нашата информация, помисли си Бекстрьом.

— Ами няма записани — поклати глава Надя.

— Не, кой по дяволите, ще се разкарва до Йегерсру, за да събира стари фишове от състезания — отвърна Бекстрьом.

— Шейсет и четири от записките имат смесен характер. Едно посещение в банката, както споменах, две при лекаря, разни такива неща, останалото почти без изключение са имената на старите му приятели. Роле, Гура, Йонте, Марио, Халбата и тъй нататък. Един, двама или повече наведнъж. По няколко пъти в седмицата.

— Наситен социален живот — изкикоти се Бекстрьом. — А нещо интересно?

— Имаме ли нещо интересно? — повтори той.

— Така си мисля — отговори Надя. — Общо са трийсет бележки.

Ето че отново доби онзи вид, помисли си Бекстрьом. Умът на тая рускиня е остър като шибан бръснач.

— Нататък?

— Пет от тях са в края на всеки месец, дните малко варират, но винаги през последната седмица от месеца, и през цялото време започва с едно и също. „Р 10 000.“

— Което според теб е?

— Някой с инициал Р на малкото или фамилното име всеки месец е получавал по 10 000 от Даниелсон.

— Любовница — заяви Бекстрьом, който внезапно се сети за кондомите и таблетките виагра, открити в апартамента му.

Докато някои винаги чукаме гратис, помисли си със самодоволен вид, въпреки че това си беше далеч от истината.

— И аз така мисля — усмихна се Надя. — При това положение ми се струва, че Р е първата буква на малкото ѝ име.

— Но нямаш никаква представа коя може да е — обади се Бекстрьом.

— Проучвам въпроса. Тъкмо започнах — усмихна се тя.

— Ами добре — зарадва се Бекстрьом.

Следователно ще знам името още днес.

— Имам бележка от петък, 4 април: „СЛ 20 000.“

— СЛ — повтори Бекстрьом и поклати глава. — Ако е купувал месечни карти за Stockholm Local, градския транспорт, на стойност 20 000, трябва да са били предостатъчни и за приятелите, и за съседите му.

— Някой с инициали СЛ е получил 20 000 в петък, 8 февруари. И над това работя.

Хубаво е да чуеш, че още някой работи, помисли си Бекстрьом, който последните две седмици буквално се превиваше под безумното бреме на работата.

— Но след това става наистина интересно — продължи Надя. — Наистина интересно според мен, Бекстрьом.

Наистина интересно?

Приблизително веднъж седмично, четири до шест пъти месечно и общо 24 пъти за целия период се повтаряха три инициала: ХТ, АФС и ФИ, главни букви без изключение. Появяваха се горе-долу с еднаква честота, винаги последвани от число. Всяко съкращение вървеше неизменно със същите цифри, „ХТ 5“, „АФС 20“, „ФИ 50“. Моделът бе последователен с едно изключение. В един случай съкращението ФИ бе последвано от числото 100, Б и удивителен знак: „ФИ 100 Б!“.

— Как тълкуваш това? — попита Бекстрьом, който за по-сигурно се бе загледал в листа, получен от Надя, почесвайки облата си глава със свободната дясна ръка.

— Според мен ХТ, АФС и ФИ са инициали. Числата 5, 20, 50 и 100 навярно съответстват на изплатени суми. Значи някакъв вид опростен код.

— В такъв случай добрият стар Даниелсон, изглежда, е минал тънко — ухили се Бекстрьом.

Дори аз мога да прежаля пет или двайсет крони, та ако ще и петдесет, помисли си. Всъщност дори стотачка, стига, разбира се, да не се превръща в навик. Но явно не беше се стигнало дотам. Само веднъж.

— Не ми се вярва — поклати глава Надя. — Мисля, че са кратни.

— Кратни — учуди се Бекстрьом.

Наздаровье? Нет? Да? Какви ги плещи, помисли си той.

— ФИ, получил 50, взема десет пъти повече от ХТ, който има 5. С изключение на един път, когато е взел 100, тоест 20 пъти повече.

— Точно така — отвърна Бекстрьом. — Разбира се. А някой си АФС, който всеки път получава 20, явно взема четири пъти повече от ХТ, но половината от ФИ…

— Четирийсет процента с изключение на случая, когато ФИ е получил 100 — поправи го Надя.

— Точно, точно, тъкмо щях да го кажа. Ами това Беа тогава? След всяко подобно плащане е написано Беа — Бекстрьом посочи получения списък. — Например „ФИ 50, Беа“ или „ХТ 5, Беа“. Как го разбираш?

— Предполагам, че е съкращение от betala6 — отвърна Надя. — Такива като Даниелсон прибягват до подобни съкращения. Например „bet“, което ще рече, че вече си платил. Или „bea“, което може би означава, че ще плати определена сума.

— Аха, да — отвърна Бекстрьом, поглади брадичката си и се насили да се престори на по-прозорлив, отколкото се чувстваше. — А за колко кинти става дума? За какви кинти говорим всъщност — повтори предвид сложните математически изчисления, с които се бяха заловили.

— Вече се впускаме в чисти догадки, както разбираш.

— Слушам те — увери я Бекстрьом и подкрепи думите си, като остави листовете и се облегна назад.

Сега внимавай, Надя, помисли си той. Разговаряш с единствения в цялата полицейска система, който има достатъчно мозък, за да схване какво му казваш.

— Ако приемем, че Даниелсон е изтеглил два милиона крони в деня на убийството и вземем предвид, че това се е случило близо шест месеца след последното му посещение в банковия трезор и че е изтеглил същата сума и онзи път, предполагам, че всеки месец е плащал около 17 000 крони на ХТ, близо 70 000 на АФС и близо 170 000 на ФИ. Тоест общо около 250 000 на месец — продължи тя. — За шест месеца се събират милион и половина. Ако вземем предвид и други разходи, каквито със сигурност е имал във връзка с този вид дейност, плюс онези 170 000, които ФИ е получил, когато е добавено 100 Б!, стигаме горе-долу до два милиона. Говорим с голяма доза приблизителност, нали — обобщи Надя с езиковата свобода, която понастоящем бе станала част от шведската ѝ самоличност.

— Разбирам те напълно — отвърна Бекстрьом, който бе възприел поне основното. Ако бях някой от ония шибани анализатори от „Криминално разследване“, щях да се обеся в гардероба при среща с Надя, помисли си той. — И какво следва сега? — попита.

Все пак аз съм шефът тук, си каза.

— Смятах да го кача в нашите текущи сведения в „Криминално разследване“. Да видим дали в разузнавателните ни екипи няма някой, който би могъл да удари едно рамо.

— Действай — Бекстрьом кимна доброжелателно.

Как ли пък онези дебили ще успеят да добавят нещо на подобно ниво, помисли си.

— В най-лошия случай ще се хванем просто да го разгадаем сами — добави.

Трийсет минути по-късно комисар Тойвонен нахлу в кабинета на Бекстрьом с гръм и трясък. Лицето му бе пламнало, размахваше извадка от последния бюлетин „Криминално разследване“, току-що принтирана от пощата му.

— Бекстрьом, какви ги вършиш, по дяволите! — рече Тойвонен.

— Благодаря, добре съм. А ти как си?

Лисугер, помисли си.

— ХТ, АФС и ФИ — Тойвонен отново размаха листовете. — Какви ги вършиш, по дяволите?

— Предположих, че ти можеш да ми кажеш — заяви Бекстрьом с благонравна усмивчица.

Поправи ме, ако греша, финско селянче, помисли си.

— ХТ като Хасан Талиб, АФС като Афсан Ибрахим. ФИ като Фаршад Ибрахим — прониза го с поглед Тойвонен.

— Абсолютно нищо не ми говорят тези имена — поклати глава Бекстрьом. — Що за палячовци?

— Никога не си ги чувал? Би трябвало да си ги чувал дори в „издирване на вещи“, където работи през последните години. Сто на сто и момчетата от охрана на паркинги ги знаят. Но не и ти?

— Дявол да го вземе, май в такъв случай не е имало нужда да ги качваме в бюлетина „Криминално разследване“ — отвърна Бекстрьом.

Толкова ли си тъп? Така да се каже, риторичен въпрос, напъни се малко, финско лайнарче, помисли си той с широка усмивка.

— Опичай си проклетия акъл, Бекстрьом. — И Тойвонен напусна стаята.