Онзи, който убие дракона

92

— Фелацио — произнесе Бекстрьом и заобли устни на фуния в края на преразказа на разговора си с бившия девер на Брит-Мари Андершон.

— Знаеш ли какво, Бекстрьом — отвърна тя, наклони се напред, подчертавайки своите безспорно забележителни прелести, а същевременно мушна загоряла ръка под левия му крачол. — Да ти кажа, струва ми се, че ти самият си малко надървен — продължи, докато ръката ѝ си прокарваше път нагоре по крачола на жълтия панталон.

Защо не звъни, да я вземат мътните, помисли си Бекстрьом и хвърли прикрит поглед на часовника си. Гадно лесбо, си каза в мига, когато мобилен телефон запиука в стаята, където се намираха.

— Твоят или моят? — попита. Измъкна своя и го вдигна. — Не е моят — отбеляза, поклати глава и го мушна обратно в джоба.

— Явно грешка — отбеляза Брит-Мари Андершон, макар очите ѝ за част от секундата да се присвиха точно както на колежката Аника Карлсон — същата колежка, която в този момент бе набрала третия номер, дето вероятно се използваше само за входящи повиквания от Карл Даниелсон и Септимус Акофели. Тъкмо в секундата, в която Бекстрьом ѝ бе заръчал да го стори. — Знаеш ли какво, Бекстрьом — поде Брит-Мари и ненадейно се озова на коляното му, а изпечената ѝ в солариума ръка се зае да гали яката на ризата и гърдите му. — Мисля, че двамата с теб можем да обединим сили.

— Сподели — подкани я Бекстрьом, който изобщо не се бе разтревожил, макар тя вече да беше обхванала с ръка вратовръзката му.

Който е предупреден, е въоръжен, помисли си той.

— Връстници сме — рече Брит-Мари Андершон. — Мога да ти предложа някое и друго пътешествие в страна, в която никога не си бил, за секс ти говоря, не за обикновени пътувания. Можем да си разделим парите на Даниелсон. Които е свил от мошеници като онези арабески, дето искаха да те убият. Можем…

— За каква сума говорим? — попита Бекстрьом, непоклатим като камък, макар дамата в скута му да галеше вратовръзката и с двете си ръце. Почернели, силни ръце, твърде големи, за да принадлежат на жена, като мъжки. — Чисто любопитство.

— Говорим за близо милион — отвърна Брит-Мари Андершон, а ръцете ѝ галеха синята му вратовръзка, изпъстрена с жълти лилии.

— Сигурна ли си? — попита я. — Тази сутрин говорих с прокурора и мои колеги отвориха сейфа ти в Скандинавската частна банка в Солна Център преди два часа. Откриха чантата на Карл Даниелсон, а вътре всъщност имаше два милиона. Хилядарки, двайсет пачки по 100 000 всяка. Между другото, позвъняването на мобилния. Когато телефонът в чантичката ти запиука преди няколко минути, това беше моя колежка — обади се на номера, който Даниелсон и Акофели често са набирали. Даниелсон, защото ти е плащал за секс, а малкият Акофели, понеже най-вероятно те е обичал. Знаеш ли какво, Брит-Мари Андершон — отбеляза комисар Еверт Бекстрьом. — Започвам да си мисля, че разговарям с много необичайна персона в моя бранш.

— И кой ли ще да е това? — учуди се Брит-Мари Андершон, чиито очи сега бяха станали още по-тесни и от очите на колежката Аника Карлсон онзи път, когато се двоумеше дали да не пребие колегата Стигсон, понеже бе говорил тъкмо за Брит-Мари Андершон по унизителен за жените начин.

— Двойна убийца — отговори Бекстрьом. — Всъщност понастоящем нямаме нито една жена, която да излежава доживотна присъда — установи той. — Факт е, че не сме имали такава вече четирийсет години — добави. — Последната беше една финландска курва. Този път ще бъде нейна шведска посестрима.

Тъкмо в този миг тя атакува. Навярно от гняв и по чист рефлекс заради току-що казаното от него, а и явно бе загряла, че играта вече бе загубена. Хвана възела на вратовръзката му, дръпна с все сила и падна назад право на пода, понеже малката пластмасова щипчица, която крепеше връзката, отхвърча.

Класическата полицейска вратовръзка, макар тъкмо тази да му бе струвала десет пъти повече от една, която впиянченият му баща имаше неизменния навик да носи. Винаги синята с готовия възел за работа, та да не може гангстерите да го удушат, докато ги млати или праща в ареста на стария участък в Мария. А дори и у дома през уикендите, понеже вече не бе в състояние да завърже и най-лесния възел.

— Окей, Беа — Бекстрьом извади белезниците от джоба си и посегна към ръцете ѝ, за да я закопчае. — Мирно и кротко сега.

Мирно и кротко ли? Тя се превъртя на пода. Срита го в краката, яхна го и го хвана за лишеното от вратовръзка гърло. Стисна с ръце, по-едри и по-силни от неговите.

Кученцето ѝ бе скочило от коша, притича се на помощ на своята стопанка и вече унищожаваше със зъби скъпия му жълт панталон. След това Брит-Мари Андершон, жена, навършени 60 години и в криминологичен смисъл почти невъзможна извършителка на двойно убийство, грабна бутилката коняк от масата и я стовари върху лицето му.

— По дяволите, Аника — изрева Бекстрьом, докато в главата му се редуваха светкавици и мрак.

Но по-скоро би предпочел да умре, отколкото да вика за помощ, ако жена се опитва да го прати на оня свят.

Криминален инспектор Аника Карлсон нахлу в стаята със скоростта на старовремски снаряд. Изрита настрана Малчо, който прелетя косо през помещението, цапардоса господарката му със своята телескопична полицейска палка: два пъти по раменете, два пъти по ръцете. После закопча Брит-Мари Андершон с белезници. Сграбчи я за косата, дръпна рязко главата ѝ и отправи към нея единственото послание, валидно между жени в екстремна ситуация.

— Дръж се прилично, вещице, че ще те пречукам — заплаши Аника Карлсон, без ни най-малко да звучи нито като посестрима, нито дори като полицай от женски пол.

Остатъка от нежните си грижи посвети на своя шеф, комисар Еверт Бекстрьом.

— Опасявам се, че дъртата вещица ти е строшила носа, Бекстрьом — отбеляза тя, докато Фелисия Петершон и Ян О. Стигсон изнасяха Брит-Мари Андершон от апартамента ѝ.

— Няма нищо — изфъфли той, а кръвта му шуртеше и от двете ноздри. Мушна ръка под ризата си и измъкна касетофона, който бе прилепил с лейкопласт към корема си под жълтото ленено сако, дето му стоеше така добре. — Здраве да е, стига касетофонът да работи — отбеляза Бекстрьом. — Само ми намери лепенка, та да можем да се върнем в управлението — каза ѝ и стисна нос с дебелите си пръсти.