Онзи, който убие дракона

4

Хаселстиген е малка пресечка на Росундавеген, има-няма 200 метра, разположена на половин километър западно от футболния стадион, съвсем близо до старите студия на компанията „Шведска киноиндустрия“ в тъй наречения Филмов град в Росунда. Понастоящем преобразен в жилищен квартал с апартаменти само за избрани — и със съвсем различни обитатели от живущите на Хаселстиген 1.

Сградата на Хаселстиген 1 бе построена есента на 1945, половин година след войната. Местните съседи имаха обичая да я наричат забравена от Бог или поне от домоуправителя. Представляваше пететажна тухлена съборетина на близо 60 години с трийсетина апартаментчета от една-две стаи и кухня, дето отдавна плачеше както за саниране на фасадата, така и за подмяна на електрическата инсталация и всичко останало.

Те и наемателите бяха виждали по-бели дни. Двайсетина от тях бяха самотници, повечето пенсионери. Освен това имаше осем възрастни двойки, всички пенсионери, както и жена на средна възраст, 49-годишна, живееше в двустаен апартамент с кухня заедно с пенсиониран по болест син на 29. Съседите, общо взето, го смятаха за чудак, иначе приятен, безобиден, та дори готов да помогне в случай на нужда, който винаги бе живял с майка си. Напоследък обаче бе останал сам, понеже майката бе получила мозъчен кръвоизлив и от няколко месеца лежеше в център за рехабилитация.

Единайсет от живущите там бяха абонирани за ежедневник, шест „Дагенс Нюхетер“ и пет „Свенска Дагбладет“, и тъкмо Септимус Акофели вече година се грижеше ежедневно да им ги пуска в пощенските кутии. Към 6 часа всяка сутрин, без да пропусне нито веднъж.

В сградата на Хаселстиген живееха общо 41 души. Или 40, по-точно казано, понеже единият от тях тъкмо бе убит, та още в четвъртък следобед полицията бе изготвила списък на всички обитатели, включително жертвата.

Освен това между обаждането в централата и списъка с живущите в сградата се бяха случили редица неща. Например криминален комисар Еверт Бекстрьом, инспектор на полицията в Солна, бе пристигнал на местопрестъплението още в десет без двайсет сутринта. Само три часа и половина, след като колегите му от екипа бяха получили известието, а при Бекстрьом това си бе същинска мълниеносна реакция.

Което си имаше чисто лично обяснение. Предишния ден лекарят от медицинската служба на стокхолмската полиция го бе притиснал да обещае, че веднага ще промени начина си на живот, а медицинските алтернативи, които му изреди — ако Бекстрьом, така да се каже, си остане същият Бекстрьом, — бяха изкарали ангелите дори на този пациент. Поне дотолкова, че след трезвена вечер и нощ на будуване бе решил да върви пеша до новата си работа в Криминалния отдел на комисариата на Вестерурт.

Безкраен път до Голгота, приблизително 4 километра. Нескончаемо разстояние под безпощадното слънце от уютната му бърлога на улица Инедалсгатан на Кунгсхолмен до внушителния полицейски участък на Сундбюбергсвеген в Солна. При температура над човешката издръжливост, способна да сломи дори олимпийски шампион по маратон.