Онзи, който убие дракона

66

Приблизително по времето, когато Бекстрьом си поръча малко питие към двойното еспресо, онези бяха напреднали дотолкова, че да отворят чувала и да огледат по-отблизо опакованото голо тяло. На шията му с връв бе окачен обикновен етикет с адрес: „Назир Ибрахим, препратете на стокхолмската полиция“, в устата на трупа бе натъпкан фиш за неправилно паркиране, а белезите по тялото свидетелстваха за продължително и мъчително изтезание.

Като послание до мюсюлмански обирджия, проявил небрежност, докато е зарязвал колата си за бягство, то си беше съвсем ясно, и тъй като полицията в Копенхаген вече бе предупредена, оттам потърсиха шведския колега, комисар Хонкамяки от Отдела за борба с размирици на стокхолмската полиция. Когато телефонът на Хонкамяки звънна, той стоеше на улицата пред сградата на Бекстрьом, наблюдавайки самия финал на неговата акция.

Тъкмо вкарваха в линейката най-големият брат на Назир, Фаршад. Двама санитари бяха поели носилката, медицинска сестра държеше системата, Фаршад хленчеше на неразбираем за Хонкамяки език, панталонът му смъкнат до глезените, прогизнал от кръв.

Братовчед му Хасан Талиб току-що бе откаран с друга линейка. В безсъзнание, с медицинска яка на шията, трима си бяха помагали с носилката, лекар и медицинска сестра полагаха усилия да поддържат живота му.

Онзи, който вероятно се чувстваше най-добре, бе вторият брат на Назир, Афсан. Определено носът му бе разбит, обилно окървавен, ръцете извити на гърба, движеше крака преко желание, но иначе си изглеждаше точно както обикновено.

— Да ви го начукам отзад, шибани свине — изкрещя Афсан, докато двама от колегите на Хонкамяки го вкарваха в буса на отдела за борба с безредиците.

Какво става, по дяволите, помисли си Хонкамяки и поклати глава.

— Какво става, по дяволите — повтори комисар Тойвонен минута по-късно, щом слезе от служебната си кола и съзря Хонкамяки.