Онзи, който убие дракона

88

— Как мина? — попита Аника Карлсон. — Чак се притесних.

— Спокойно — отвърна Бекстрьом.

— А той какво искаше? Направо беше побеснял, когато нахлу тук. Чак се притесних.

— Старият лисугер. Нуждаеше се от малко съвети и насоки от своя стар ръководител и ментор.

— Радвам се да го чуя — Аника Карлсон се усмихна накриво. — А какво ще правим с нашата работа?

— Както обикновено. Мащабна проверка на заподозряно лице, телефонен контрол, пълната програма, безшумно, незабележимо, безследно. Звънни на Надя, нека дойде да помогне и тя. Ще ѝ начисля за извънредно работно време. Мисля, че ще се справим и без младите, а и колегата Алм май да не го въвличаме.

— Изглежда, няма никакъв мобилен телефон. Аз поне не намирам.

— Естествено, че има. Онзи, на който звънят Даниелсон и Акофели. Онзи, който сигурно е само за входящи повиквания. Ако извадим късмет, още ще е налице. При това има и домашен телефон.

— С него вече започнах — потвърди Аника Карлсон.

— Така значи — Бекстрьом се подсмихна. — Струва ми се, че в понеделник ще дойде време да извадим белезниците.