Пясъчния човек

104

Юна Лина се намира в един от големите офиси на полицейския щаб заедно с част от разследващия екип. Стените са покрити с карти, снимки и разпечатки на евентуални следи. Върху картата на гората Лил-Ян са отбелязани местата на откритото досега.

Юна грабва жълт текст маркер и проследява с него железопътната линия от пристанището през гората.

— Някога Юрек е работел по ремонта на железопътни стрелки — казва. — Много е възможно жертвите да са били заровени в гората Лил-Ян именно заради железопътната линия.

— Като железопътния убиец Анхел Ресендиз — подхвърля Бени Рубин.

— Тогава защо, по дяволите, просто не влезем при Юрек и не го разпитаме? — иска да знае Петер Неслюнд.

— Защото няма да научим нищо — отговаря Юна.

— Петер, ти не чете ли психиатричния доклад? — обажда се Магдалена Ронандер. — Има ли смисъл да разпитваме човек, който е болен едновременно от шизофрения и психоза и който…

— В Швеция има осемнайсет хиляди километра железопътни линии — прекъсва я Петер. — По-добре веднага да почваме да копаем!

Юна Лина не може да отрече, че в думите на колегата му Петер Неслюнд има смисъл. Обаче Юрек е единственият човек, който може да ги отведе до Фелисия, преди да е станало твърде късно. Макар заедно с екипа му да проверяват всяка следа от старото разследване, както и нови такива, засега не могат да се похвалят с особено забележителен напредък. Няма никакво съмнение, че единствената им надежда за пробив е Сага Бауер. Вчера тя беше пребила другия нов пациент и вината за това беше стоварена върху Юрек. Но според Юна това не е непременно лошо. Нищо чудно даже да ги сближи.

Навън вече притъмнява и първите ледени кристалчета бодат кожата на инспектор Юна Лина, когато излиза от колата си пред паркинга на болница „Сьодермалм“, и бързо се насочва към входа. Още с влизането си той зърва доктор Ирма Гудуин. Вратата на един от кабинетите за спешни прегледи е отворена, на леглото седи притихнала жена с разцепена устна, а доктор Гудуин й говори нещо.

Във въздуха се носи миризма на влажна вълна, подът се хлъзга от внесената от пациентите киша. На една от близките пейки седи строителен работник с крак, увит в найлонова торбичка.

Юна изчаква доктор Гудуин да излезе от стаята, а после тръгва редом с нея по коридора към друг кабинет за преглед.

— Тази жена се появява при нас за трети път от няколко месеца — промърморва загрижено лекарката.

— Добре е да я насочите към някое убежище за малтретирани жени — казва Юна.

— Вече го направих. Но каква полза от това?

— Там наистина помагат! — отсича Юна.

— Е, какво мога да направя за вас? — пита го тя, като спира пред вратата на кабинета.

— Бих искал да знам как се развива легионерската болест — заявява инспекторът.

— Той ще се оправи! — прекъсва го лекарката, като отваря вратата.

— Той да. Но ако болестта не е лекувана? — пита Юна.

— Какво искате да кажете? — поглежда го смръщено доктор Гудуин.

— Имам предвид сестра му — побързва да поясни Юна. — В момента се опитваме да я намерим. Но изглежда много вероятно тя да е била заразена с легионерска болест по същото време като Микаел.

— О, в такъв случай става въпрос за нещо много сериозно! — възкликва лекарката.

— Колко много?

— Ами без лечение… зависи от общото й състояние, разбира се, но към този момент най-вероятно вече има висока температура и треска.

— А после какво?

— Не просто после, а още сега тя най-вероятно вече има остра кашлица и сериозни проблеми с дишането. Невъзможно ми е да бъда абсолютно категорична, но бих казала, че до края на седмицата за нея вече ще съществува риск от мозъчни увреждания! След което… е, сам знаете, че легионерската болест може да бъде и смъртоносна!