Пясъчния човек

177

Със сковани пръсти Рейдар се опитва да набере кода за вратата на конюшните. Връхчетата им залепват върху замръзналия метал. Микаел му шепти да побърза.

Юрек напредва през дебелия сняг с нож в ръка. Рейдар духва на пръстите си и най-сетне успява да натисне последната цифра. Отключва, дръпва резето и се опитва да отвори вратата. Но пред нея е навалял твърде много сняг.

Докато дърпа, чува движението на конете в клетките им. Пръхтят тихичко и потропват леко по земята в мрака.

— Хайде, тате! — вика Микаел и го кара да побърза.

Рейдар влага всичките си сили в дърпането, но когато се обръща, вижда Юрек Валтер точно зад тях.

С обигран жест Юрек изтрива острието на ножа в панталоните си.

Твърде късно е да бягат.

Рейдар вдига отбранително ръце, но Юрек го стисва за врата и го избутва назад, до стената на конюшните.

— Извинявай — ломоти Рейдар. — Извинявай, че…

С неподозирана сила Юрек забива ножа право в рамото на Рейдар и го приковава към стената. Писателят се разпищява от болка. Конете цвилят и се блъскат в разделните стени на клетките си.

Рейдар е закован за стената. Рамото му гори. Всяка следваща секунда е непоносима. Усеща горещата си кръв, стичаща се към ръката му.

Микаел се опитва да се промуши през вратата на конюшните, но Юрек бързо го хваща. Сграбчва младия човек за косата, дръпва го към себе си и му забива толкова силен шамар, че той се свлича на земята.

— Моля те! — шепне Рейдар и в този момент вижда, че откъм къщата се приближава ярка светлина.

Това е Давид Силван. Тича към тях със сигналната ракета, която припуква с бяла светлина.

— Линейката идва! — крещи Давид, но млъква, когато вижда как Юрек се обръща към него.