Пясъчния човек

106

Членовете на „Атина Промахос“ слушат този разговор в реално време.

Юна Лина е застанал точно до високоговорителя и възприема думите, които подбира Юрек, начина, по който се изразява, нюансите на гласа му, дишането му.

Йохан Йонсон поддържа качеството на аудиовръзката от лаптопа си.

На своя лаптоп пък Корин Мейеро преписва разговора, за да могат всички после да прочетат думите на големия екран. Звукът от тракането на дългите й нокти по клавиатурата е странно успокояващ.

Посребрената конска опашка на Натан Полок е увиснала над жилетката на костюма му. Той си води бележки.

В помещението цари пълна тишина. Лъчите на слънцето нахлуват през вратите на балкона, от който се разкрива гледка към проблясващите заснежени покриви на града.

Всички чуват как Юрек Валтер казва на Сага, че е същинска морска сирена, след което напуска дневната стая.

След няколко секунди мълчание Натан се отпуска назад в стола си и плясва доволно с ръце. Корин клати глава, силно впечатлена от чутото.

— Бива си я нашата Сага! — промърморва Полок.

— Макар още да не сме чули нищо, което би могло да ни отведе до Фелисия — отбелязва Юна, като се обръща към колегите си, — важното е, че нашият агент успя да осъществи желания контакт! Страхотна работа от нейна страна! И според мен тя действително го заинтригува!

— Трябва да призная, че се притесних, когато тя си позволи да бъде провокирана от другия пациент — казва Корин, докато изстисква резенче лайм в чаша вода, която после подава на Натан Полок.

— Ето че Юрек напълно съзнателно е поел отговорността за този побой — изрича бавно Юна.

— Така е. Но защо го е направил? Сигурно онзи ден я е чул как казва на охраната, че иска адвокат! — промърморва Полок. — Май точно затова той не може да позволи на лекаря да се уплаши от нея, защото ако това стане, и на нея никога няма да й позволят посещения на…

— Той е нов — прекъсва го Юна. — Нали всички чухме как Юрек казва, че докторът е нов!

— И какво от това?

— Когато в понеделник говорих с главния лекар Роланд Бролин, той ми каза, че в строго охраняваното психиатрично отделение няма никакви промени.

— Да, вярно, че беше така — поглежда го Натан Полок.

— Може и да е нищо, колеги — промърморва Юна, — но защо според вас Бролин ще ми заявява, че персоналът там си е същият, след като това не е така?