Пясъчния човек

179

Рейдар е прикован към стената. Болката в рамото му е мъчителна. Сякаш единственото, което съществува на този свят, е горящата точка на проникването на ножа. Топлата му кръв вдига пара, докато се стича по тялото му.

Вижда, че веднага след изстрела Юрек изчезва. Давид лежи неподвижно в снега. Няма начин да се разбере колко зле е ранен. Небето на изток започва да изсветлява и Рейдар забелязва Сага Бауер на прозореца на първия етаж.

Значи тя е била тази, която е стреляла. И не е улучила.

Рейдар съзнава, че диша прекалено бързо и губи твърде много кръв. Наясно е, че съвсем скоро ще изпадне в безсъзнание.

Микаел се изправя несигурно на крака, но няма време да избяга. Юрек Валтер връхлита отгоре му, събаря го, сграбчва го за единия крак и започва да го влачи напред към мрака.

— Микаел! — разпищява се бащата.

Юрек продължава да влачи сина на Рейдар през снега. Микаел размахва ръце, като се опитва да се хване за нещо и да се задържи. После двамата изчезват по посока на бързеите. Вече се виждат само като бледи сенки.

„Значи Юрек се е върнал за Микаел“ — мисли си объркано Рейдар.

Все още е твърде тъмно, за да разчита, че Сага ще види отдалечаващите се фигури през прозореца.

Бащата изревава, сграбчва ножа със здравата си ръка и дръпва. Острието е заклещено в дървото на стената. Той дръпва отново, а после, за да се сдобие с по-добра опора, го помества леко и ножът прорязва плътта му.

Той изпищява, но продължава да дърпа. Най-сетне острието излиза от стената. Ножът се плъзва напред, а след него на снега се строполява Рейдар. После тръгва на четири крака. Болката в рамото му е толкова непоносима, че той пълзи и ридае с глас.

— Михаееел!

Пропълзява до сигналната ракета в снега, вдига я и искрите й опарват ръката му. Насочва поглед към бързеите и едва различава фигурата на Юрек в снега. Тръгва след тях, но не са му останали никакви сили. Наясно е, че Юрек възнамерява да завлече Микаел към гората и завинаги да изчезне с него.