Пясъчния човек

40

Юрек Валтер се вижда на един от деветте квадрата на огромния монитор. Крачи из дневната стая, заобикаля канапето, после завива наляво и минава край телевизора. Обикаля около кростренажора, пак завива наляво и влиза обратно в стаята си.

Андерш Рьон наблюдава всичко това на екрана.

Юрек измива лицето си и присяда на пластмасовия стол, без да се подсуши. Втренчва се във вратата към коридора, а от лицето върху ризата му капят капки вода и моментално изсъхват.

В операторския стол на контролната зала седи медицинската сестра Мю. Тя поглежда часовника, изчаква трийсет секунди, проверява Юрек, засича местоположението му на компютъра и затваря автоматично вратата между неговата стая и дневната. После казва:

— Тази вечер получава цигари. Много ги обича.

— Така ли?

Андерш Рьон вече е установил, че ежедневието на този негов специален пациент е толкова еднообразно, че ако не са редовните медицински брифинги в Отделение 30, самият той трудно би могъл да различи един ден от следващия. Останалите лекари докладват за своите пациенти и протичането на лечението им, а той обикновено мълчи. Никой не очаква от него да повтаря непрекъснато, че ситуацията в строго охраняваното отделение е непроменена.

— Пробвала ли си някога да говориш с този пациент? — пита сега Андерш.

— С кого, с Юрек ли? — поглежда го сестрата и почесва татуираната си ръка. — Знаеш, че не ни е позволено. Заради… Ами защото обикновено казва неща, които не можеш лесно да забравиш.

От онзи първи работен ден Андерш Рьон също не е разговарял с този пациент. Следи единствено Юрек да получава редовната си инжекция антипсихотици.

— Имаш ли представа дали компютърната система работи нормално? — пита сега той сестрата. — Не мога да изляза от медицинските досиета.

— Това означава, че още не ти е позволено да напуснеш работното си място — отговаря тя.

— Ама аз…

— Шегувам се! — разсмива се тя. — Тук компютрите непрекъснато се сриват.

После става, грабва бутилката фанта от бюрото си и напуска контролната зала.

Андерш поглежда за последно към монитора и вижда, че Юрек продължава да си седи все така неподвижно с отворени очи. След това тръгва след Мю. В ярко осветения офис бялата й престилка прозира и той зърва под нея червено бельо.

— Такаа… Да видим сега какво става — промърморва сестрата, докато се настанява на неговия стол и хваща мишката на компютъра. А после с широка усмивка принуждава програмата да се затвори и после пак се включва в нея.

Андерш й благодари и й напомня да зареди количката с лекарствата, когато има време.

— Но после не забравяй да подпишеш заявките! — напомня й и си тръгва.

Тръгва по коридора към съблекалнята. В отделението цари пълна тишина. Няма представа какво го прихваща, но внезапно отваря шкафчето на Мю и с треперещи ръце започва да рови в сака й за тренировки. Вади оттам още влажна тениска и бледосив клин, а след тях открива чифт потни бикини. Разтваря дрехите й една по една, вдига ги към лицето си и вдишва аромата им. И в този момент си дава сметка, че в мига, в който Мю се върне в контролната зала, ще види всичко на монитора.