Пясъчния човек

122

Часът е едва осем без пет сутринта, но всички членове на групата „Атина Промахос“ са в таванския апартамент. Полок е измил чашите от предишния ден и ги е обърнал да се отцедят върху синя карирана кърпа за чай.

След затварянето на дневната стая в психиатричното отделение вчера те бяха анализирали богатия аудиоматериал. Слушаха разговора между Юрек Валтер и Сага Бауер, организираха и оценяваха придобитата информация.

— Притеснявам се, че Сага започна да споделя твърде лични неща — отбелязва Корин, докато Полок й подава чаша кафе. — Но сме длъжни да й признаем, че върви по тънък лед — налага й се да даде част от себе си, за да спечели неговото доверие.

— Тя контролира ситуацията, не се тревожи! — отвръща Полок и отваря черния си бележник.

— Да се надяваме, че е така! — промърморва Юна.

— Сага е брилянтна! — възкликва Йохан Йонсон. — Вижте само колко бързо го накара да проговори!

— Въпреки това ние все още не знаем нищо за Юрек — казва Полок и започва да потропва по масата с химикалката си. — С изключение на факта, че това не е истинското му име.

— И че иска да избяга — допълва Корин.

— Да — кимва Юна.

— Но какво е намислил сега? Защо са му онези пет сънотворни таблетки? На кого възнамерява да ги даде? — пита смръщено Корин.

— Не може да упои персонала, защото не им е позволено да приемат нищо от него — напомня Полок.

— Вижте какво, дайте да оставим Сага да си свърши работата, а? — промърморва Корин след кратка пауза.

— Но на мен този неин подход никак не ми харесва! — отсича Юна.

Става от мястото си и се насочва към прозореца. Навън отново вали сняг.

— Преди да продължим — обажда се внезапно и се обръща с лице към колегите си, — бих искал да чуя още веднъж записа от вчера. Най-вече онази част, където Сага казва, че не иска да напуска болницата.

— Досега сме го слушали само трийсет и пет пъти — въздъхва Корин.

— Да, знам, обаче имам усещането, че пропускаме нещо! — отсича убедено той. — Първо, Юрек си звучи по обичайния начин, когато й казва, че има по-добри места от болницата, но после, когато Сага отвръща, че има и по-лоши места, той изведнъж губи самообладание!

— Може би — кимва Корин, загледана в лаптопа си.

— Никакво „може би“! — настоява Юна. — Разговарял съм часове наред с Юрек Валтер и ви гарантирам, че мога да преценя кога гласът му се променя! Става умосъзерцателен, ако ще и само за миг — точно както звучеше и докато описваше червената глина!

— Плюс високоволтовите електрически кабели и големите булдозери — добавя Полок.

— Да. Знам, че тук има нещо! — възкликва Юна. — Защото Юрек не само че изненадва самия себе си, когато започва да споделя нещо, звучащо като съвсем истински спомен, но и…

— Но и не стига доникъде — прекъсва го мрачно Корин.

— Искам да чуя този запис още веднъж! — заявява решително Юна Лина и се обръща към Йохан.