Корин оставя телефона си на масата и поклаща глава. Уханието на скъпия й парфюм облива приятно Натан Полок.
Той я чака да приключи разговора, за да я попита дали не би имала нещо против да излезе някой път с него на вечеря.
— Никой не знае нищичко за Юрек — съобщава тя. — Говорих с Антон Тахиров от Комитета за национална сигурност на Казахстан. Отговори ми, че Юрек Валтер не е жител на Казахстан по-бързо, отколкото бих могла да отворя лаптопа си. Аз бях изключително учтива и го помолих да проучи въпроса още веднъж, но той очевидно се обиди и заяви, че и в Казахстан имат компютри.
— Сигурно просто не умее да разговаря с жени — промърморва Полок.
— А когато се опитах да обясня на господин Тахиров, че проверката на ДНК обикновено отнема време, той заяви, че там разполагали с най-модерната система в света. Очевидно просто се опитваше да се отърве от мен колкото е възможно по-бързо!
— Значи дори не са проверили.
— Може би. Обаче ние се радваме на добри връзки с Федералната служба за безопасност на Руската федерация! Току-що Дмитрий Ургов ми върна обаждането. За съжаление не разполагат с нищо, съответстващо на информацията, която им пратих. Каза ми обаче, че лично ще помоли своите хора от милицията да прегледат снимките и да проверят ДНК регистъра си — казва Корин, затваря очи и се опитва да разтрие врата си.
Полок едва се сдържа да й предложи услугите си.
— Моите ръце са доста топли — изрича.
И точно в този момент влиза Юна Лина и пита:
— Може ли да ги пипна?
— От Казахстан не желаят да ни помогнат — съобщава му веднага Корин Мейеро. — Но аз…
— Юрек е от Русия — прекъсва я Юна и заграбва шепа бонбони от поставената на масата купа.
— От Русия значи — повтаря тя.
— Да. Говори перфектен руски.
— Искаш да кажеш, че Дмитрий Ургов ме е излъгал? — поглежда го възмутено тя. — Извинявай, но го познавам добре и за нищо на света не бих допуснала, че…
— Той най-вероятно наистина не знае нищо — пак я прекъсва Юна и изсипва бонбоните в джоба си. — Юрек Валтер е достатъчно стар, за да е живял по времето на КГБ.