Пясъчния човек

135

Светлините в килията угасват. Сага лежи на леглото настрани, с широко отворени очи.

Какво трябваше да направи?

Краката и ходилата й я болят от силните ритници.

Чуди се дали не е трябвало да се намеси. Може би е трябвало. Може би Юрек нямаше да може да я спре. Но тогава тя със сигурност щеше да се изложи на опасност и да провали всички шансове на Фелисия за спасение.

Затова просто се върна в стаята си и започна да рита вратата. Риташе с все сили, с надеждата надзирателите да се зачудят откъде идва този шум и да си погледнат мониторите. Но нищо не се случи. Дълго време не я чуваха. Сигурно трябваше да рита още по-силно. Сякаш мина цяла вечност, преди да чуе гласовете и стъпките им.

Сега лежи на леглото и се опитва да си внуши, че персоналът се е появил в дневната навреме, че Берни вече е в реанимацията и че състоянието му е стабилно.

Опитва се още да си внуши, че Юрек може да не е вързал примката както трябва. Макар да знае, че това е невъзможно.

Сага лежи в мрака и си представя лицето на Берни — как клати глава, напълно безсилен да стори каквото и да било. Юрек се беше движил като сянка. Бе извършил екзекуцията напълно безстрастно, като човек, който просто прави онова, което трябва да се направи. Беше сритал стола изпод краката на жертвата си, а после се беше оттеглил съвсем спокойно в своята килия.

Сага включва нощната си лампичка, сяда на леглото и отпуска крака на пода. Вдига очи към черното око на камерата в тавана и се приготвя да чака.

И докато чака, си дава сметка, че Юна Лина се е оказал напълно прав. Както винаги. Той смяташе, че съществува огромна вероятност Юрек да я заговори. И ето че Юрек не само я бе заговорил, а и я бе приел по-скоро като близък приятел — нещо, на което Юна със сигурност и в момента се диви.

Сага наруши правилото да не говори за семейството и родителите си, но ето че имаше смисъл. Сега тя само се надява полицаите, които я слушат от другата страна на подслушвателното устройство, да не си помислят, че е изпуснала ситуацията от контрол.

Тя нито за момент не бе забравила за стореното от Юрек Валтер, но странно защо не се беше почувствала застрашена от него. Страхуваше се по-скоро от Берни. До мига, в който Юрек го обеси на кабела.

Сага разтрива леко врата си и продължава да зяпа в окото на камерата. Седи в тази поза повече от час.