Пясъчния човек

134

Сърцето на Сага бие като лудо. Слиза бавно от пътеката и се опитва да подреди мислите си. Не е нейна работа да защитава другите пациенти. Дава си сметка, че за нищо на света не трябва да излиза от роля.

— Мога да му счупя капачките на коленете — пробва тя единствената възможност. — А после ръцете и пръстите и…

— Смятам, че ще бъде най-добре той да умре — заключава спокойно Юрек.

— Ела насам! — прошепва тя бързо на Берни. — Тук камерата не може да ни види!

— Ама какво става бе, Снежанке? — подсмърча Берни, но се примъква към нея.

Тя сграбчва ръката му за китката, дръпва го към себе си и чупи кутрето му. Той се разпищява, пада на колене и притиска ръка към корема си.

— Следващият пръст! — отсича Сага.

— Ама вие и двамата сте луди! — нарежда Берни и подсмърча. — Ще извикам за помощ! Моите скелетни роби веднага ще дойдат!

— Млъквай, копеле! — изсъсква Юрек.

Насочва се към кростренажора, изключва захранващия кабел, дръпва го силно и засипва пода с бетонен прах.

— Следващият пръст — опитва отново Сага.

— Ти не се намесвай! — казва Юрек и я поглежда многозначително в очите.

Сага остава там, където е, подпряла ръка на стената. А Берни тръгва след Юрек.

Ситуацията й изглежда напълно абсурдна. Вижда как Юрек завързва кабела около бравата от външната страна на вратата, а после го мята над нея. Иска й се да се разкрещи.

Берни я гледа умолително, докато се качва на пластмасовия си стол и надява примката на врата си.

Опитва се да говори с Юрек, усмихва се и повтаря нещо.

А тя продължава да стои там, напълно неподвижна, надявайки се, че персоналът вече вижда всичко на мониторите. Ала никой не се появява. Юрек Валтер е от толкова дълго в това отделение, че знае наизуст режима им. Може би е наясно, че по това време си правят почивка за кафе или си предават смените.

Сага отстъпва бавно към своята килия. Няма представа какво точно трябва да направи и не може да разбере защо още никой от охраната не се появява.

Юрек казва нещо на Берни, изчаква и повтаря думите си. Но Берни само клати глава и от очите му рукват сълзи.

Сага продължава да се оттегля. Всичко наоколо й изглежда сюрреалистично.

Юрек сритва стола под Берни, минава спокойно през дневната и веднага се прибира в килията си.

Берни виси във въздуха с крака, на няколко сантиметра от пода. Опитва се да се повдигне нагоре по кабела, а не е достатъчно силен за това.

Сага влиза в стаята си, отива право до вратата с прозорчето от бронирано стъкло и започва да рита с все сили. Но единственото, което чува, са приглушените удари по метала. Тя се дръпва, завърта се и произвежда следващ, по-мощен ритник. После пак. Леки вибрации минават през солидната врата, но тежкият звук от ритниците й се поглъща от бетонните стени. Тя обаче продължава да рита, докато накрая — най-после — дочува откъм коридора оживени гласове, бързи стъпки и жуженето на електрическата ключалка.