Пясъчния човек

180

С насочен през прозореца пистолет Сага вижда, че сигналната ракета вече е в ръцете на Рейдар. Той я е вдигнал и светлината й разкрива кръвта, обливаща тялото му. Спъва се и като че ли всеки момент ще падне, но мята ракетата далече напред пред себе си.

Сага я проследява с поглед, докато преминава в широка дъга през въздуха и се приземява в снега. И най-сетне й разкрива съвсем ясно Юрек Валтер. Убиецът влачи Микаел след себе си. Двамата са на повече от сто метра от нея, но тя отпуска за опора ръка върху рамката на прозореца и се прицелва.

Мерникът на пистолета потрепва. Черната фигура в далечината продължава да се измъква от обсега му.

Сага укротява дишането си, натиска леко спусъка в готовност и вижда как главата на Юрек се накланя встрани.

Продължава да го губи от фокус и примигва, за да избистри зрението си. Миг по-късно ъгълът на стрелба вече е по-добър и тя дръпва спусъка три пъти, следвайки движението на мишената.

Изстрелите отекват между къщата и конюшните.

Сага вижда, че последният от нейните изстрели е уцелил Юрек във врата. Кръвта му шурти като гейзер и се превръща в червена мараня пред него под ярката бяла светлина на сигналната ракета. Произвежда още няколко изстрела и го вижда как пуска Микаел и пада в сенките.

Дръпва се от прозореца и хуква през тайната вратичка в стената. Втурва се надолу по стълбите, минава през голямото фоайе и излиза на снега.

Приближава се задъхана към ярката светлина с вдигнат напред пистолет. Малко по-нататък вижда как черните води на бързеите проблясват като метална пукнатина насред белия пейзаж.

Продължава да върви през дълбокия сняг.

Светлината на сигналната ракета отслабва и съвсем скоро ще изгасне. Микаел се е свил в ембрионална поза. На ръба на трептящия кръг светлина се забелязват пръски кръв, но тялото го няма.

— Юрек! — прошепва Сага, когато забелязва следите му в снега.

Остра болка пронизва главата й, когато се навежда да вземе ракетата. Вдига я високо над себе си. Сенки и светлини заиграват по снега. Изведнъж забелязва леко движение встрани. Юрек се изправя и тръгва напред през снега.

Сага стреля, преди да е успяла да се прицели както трябва. Куршумът минава през горната част на ръката му и той се накланя на една страна, а после прави няколко крачки напред по стръмния склон, водещ към бързеите.

Сага тръгва след него с високо вдигната сигнална ракета. Пак го засича, този път се прицелва добре и изстрелва три патрона в гърдите му.

Юрек пада назад, прескача ледения ръб край брега и пада право в черните води на бързеите. Докато се носи надолу, Сага пак стреля и го уцелва в ухото и бузата.

И водата го поглъща.

Тя хуква напред и преди да изчезне, стреля по него пак, този път в крака. Зарежда отново пистолета и се смъква бързо по стръмния склон. Плъзва се и пада по гръб в снега, но бързо се изправя и стреля в черните води.

Светлината от изстрела минава през повърхността на бързеите, през мехурчетата на водовъртежите и стига чак до тъмнокафявото дъно. Там се върти и превърта нещо голямо. Сред камънаците и поклащащите се бурени зърва сбръчкано лице.

Стреля пак и от тъмните води изригва облак кръв. Тя върви по брега, следвайки течението, и продължава да стреля, докато патроните й не свършват и тялото на Юрек Валтер не изчезва под леда, където бързеите се разширяват.

Едва поемаща си дъх, Сага спира на брега и в този момент светлината на ракетата в ръката й примигва и се превръща в трептящ червен отблясък. Тя стои, втренчена във водата, и по бузите й се стичат сълзи.

Първите слънчеви лъчи галят върховете на дърветата и топлата светлина на зората се разстила над блестящия бял пейзаж.

В далечината се чува бръмченето на хеликоптери. Най-после всичко свършва.