Пясъчния човек

85

Юрек изключва кростренажора и излиза от стаята, без да ги погледне изобщо.

Другият пациент се изправя бавно и започва да нарежда:

— „Зипрексът“ те кара да се чувстваш като боклук… а „Стеметилът“ изобщо не ми действа. Само преебава вътрешностите ми.

Сага не помръдва от мястото си. Обърната все така към телевизора, тя гледа как фигуристът на екрана ускорява, чува звука от металните остриета на кънките му, впиващи се в леда. Но усеща как другият пациент продължава да я зяпа. А после се затътря към нея и съзаклятнически прошепва:

— Казвам се Берни Ларшон. Мислят си, че не мога да чукам с шибания „Супрефакт“ в тялото ми, ама нищо не знаят! Чукам си, и още как!

Забожда пръст в бузата й, но тя не помръдва. Сърцето й тупти като обезумяло.

— Нищичко не знаят шибаняците! — повтаря той. — Шибани откачалници!

Поклаща се и силно се оригва. А в това време Сага се пита дали да не поеме риска да сложи бръмбара в изкуствената палма край пътеката.

— Как ти е името, а? — пита я задъхано Берни.

Тя не отговаря. Стои си все така със сведени очи, загледана в телевизора. Знае, че времето й изтича. Берни се намества зад нея, протяга здравата си ръка и стисва силно едното й зърно. Тя бързо избутва ръката му. В гърдите й започва да се надига бяс.

— Малката Снежанка, а? — шепне й той, заврял потното си лице в нейното. — Какво ти става на теб бе? Хей, може ли да ти пипна главата? Толкова е мекичка! Прилича на бръсната путка!

От малкото, което е успяла да научи за поведението на Юрек, Сага заключава, че като че ли кростренажорът е любимото му място в тази стая. Видя го да крачи там поне час, след което се върна право в стаята си.

Сега тя се насочва към пътеката и се качва. Берни тръгва след нея. Гризе един от ноктите си и откъсва голямо парче от него.

— Ти бръснеш ли си путката, а? — продължава. — Няма начин да не го правиш, нали?

Внезапно Сага се обръща и го поглежда право в очите. Клепачите му са натежали, погледът му е като на дрогиран човек. Русите му мустаци крият белег от заешка устна.

— Никога повече не ме докосвай! — просъсква бавно през зъби тя.

— Ха! Ама мога да те убия! — провиква се той и драсва врата й с нащърбения си нокът.

В мига, в който драскотината й започва да пари, от високоговорителя се чува глас: „Берни Ларшон, две крачки назад!“.

Той обаче протяга ръка и се опитва да я пипне между краката.

Вратите се отварят рязко и в стаята връхлита надзирател с палка. Берни моментално се отдръпва назад и вдига оправдателно ръце.

— Никакво пипане, ясно ли е?! — изрича строго надзирателят.

— Добре де, добре! Знам, по дяволите! — промърморва Берни, затътря се обратно към дивана и се тръшва на него. Затваря очи и пак се оригва.

Сага слиза от кростренажора и се обръща към охранителя:

— Искам среща с правен защитник!

— Не мърдай от мястото си! — изръмжава предупредително той и я поглежда свъсено.

— Може ли поне да предадете молбата ми на когото трябва?

Без да каже каквото и да било, надзирателят отива до вратата и от контролната зала моментално го пускат навън. Сякаш тя не е казала нищо, сякаш думите й са спрели във въздуха, преди да достигнат до него.

Сага се обръща и се насочва към изкуствената палма. Присяда на ръба на пътеката точно до нея и се заглежда в едно от по-долните листа. Отдолу то не е чак толкова прашно, така че лепилото на микрофона би трябвало да успее да хване за секунди.

Берни зяпа в тавана и облизва устни. Без да откъсва поглед от него, Сага плъзва ръка към подгъва на панталоните си и вади подслушвателното устройство. После събува едната си маратонка и се привежда, уж за да й оправи езика, но всъщност я използва като прикритие от камерата. Помества се небрежно и тъкмо протяга ръка към избрания палмов лист, за да лепне бръмбара, когато диванът изскърцва и Берни промърморва:

— Да знаеш, че те наблюдавам, Снежанке!

Сага спокойно отдръпва ръка от изкуственото цвете, обува си маратонката и забелязва, че Берни не откъсва очи от нея, докато залепва капачето на обувката на мястото му.