Пясъчния човек

90

Вечер е, но Андерш Рьон е все още в болницата. Лейф Раяма отдавна се е прибрал у дома и на негово място за нощната смяна е пристигнала Пиа Мадсен — мускулеста жена, която не обича да говори много, постоянно чете трилъри и се прозява. А Андерш държи да провери по-обстойно третия пациент — младата жена.

Пристигнала директно от болница „Карсуден“, тя не се очертава като особено общителна. Предвид резултатите от психиатричната оценка, лечението й е крайно консервативно. Посочена е като опасна и като рисков елемент за бягство. Престъпленията, за които е осъдена от Районния съд в Упсала, са крайно неприятни.

Сега Андерш я наблюдава и не може да повярва, че сведенията за нея са истина. Макар да знае, че няма как да не са.

Улавя се, че пак се вторачва в екрана и стаята на новата пациентка. Фина е като балерина, а бръснатата глава й придава вид на крехка и уязвима личност. И е изумително красива.

Сигурно затова в „Карсуден“ са й предписали само „Трилафон“ и „Стезолид“ — защото е толкова красива.

След днешната си среща с управата на болницата Андерш вече притежава почти пълна власт над строго охраняваното психиатрично отделение.

Днес и в обозримо бъдеще той е човекът, който взема окончателните решения за пациентите.

Консултирал се е с доктор Мария Гомес от Отделение 30. Тя му е напомнила, че за новите пациенти обикновено се прилага първоначален период на наблюдение, преди да се вземе решение за промяна на лечението. Но това не му пречи сега да отиде при красавицата и да й бие една мускулна инжекция „Халдол“. От тази мисъл го засърбяват ръцете, изпълва се с непознато за него натрапчиво предчувствие.

Пиа Мадсен се връща от тоалетната. На една от обувките й се е залепила малко тоалетна хартия и се влачи след нея. Тътри се по коридора с летаргична физиономия. Очите й са полупритворени — докато не поглежда Андерш и не подмята усмихнато:

— Не съм чак толкова уморена! Не се залъгвай!

Дръпва тоалетната хартия от обувката си, хвърля я в кошчето, после сяда на контролното табло до него и поглежда часа.

— Мдаа! — въздъхва. — Май е време за нани-на, а?

Грабва мишката на компютъра, влиза в съответната директория и светкавично изключва лампите в стаите на пациентите.

Но съзнанието на Андерш Рьон вече е запечатало картините от стаите на тримата пациенти. Точно преди всичко да потъне в мрак, Юрек вече е легнал по гръб на леглото си, Берни седи на пода и придържа към гърди бинтованата си ръка, а Сага е седнала на ръба на леглото и изглежда колкото бясна, толкова и уязвима.

— Вече са част от семейството — отбелязва делово Пиа и отваря книгата си.