Пясъчния човек

17

Навън го посреща обилен снеговалеж. Тук-там вятърът подхваща снежинките и ги завърта в леки вихрушки, които брулят лицето му, докато тича към колата си. Влиза и подкарва право през огромния тренировъчен плац, където се беше обучавал като новобранец. Взема завоя със свистене на гуми и буквално изхвърча от гарнизона.

Ситни капчици пот блестят по челото на Юна Лина, ръцете му не спират да треперят.

На магистрала Е20 малко преди Арбога настига и изпреварва конвой от тирове. Налага му се да държи волана на колата си с две ръце, защото страничната струя от движещите се камиони е толкова мощна, че едва не го отнася.

Не е в състояние да спре да мисли за телефонното обаждане отпреди минути.

Гласът на Натан Полок звучеше съвсем спокойно, докато му съобщаваше, че Микаел Колер-Фрост е още жив.

Навремето Юна Лина беше напълно убеден, че момчето и неговата по-малка сестра са две от многобройните жертви на Юрек Валтер. А сега Натан му съобщи, че Микаел е бил открит от полицията на един железопътен мост и в момента се намира в болница „Сьодермалм“.

Полок беше добавил, че състоянието на младия мъж е критично, но стабилно. И че все още никой не го е разпитвал.

— Юрек Валтер си е все така зад решетките, нали? — беше първият въпрос на Юна.

— Да, все още се намира в пълна изолация — отговори Полок.

— Сигурен ли си?

— Напълно!

— Ами момчето? Откъде знаеш, че е Микаел Колер-Фрост? — попита инспекторът.

— Доколкото разбрах, сам е повторил името си няколко пъти. Засега това е единственото, което знаем. Освен това е на подходящата възраст — добави Натан. — Ние, естествено, вече изпратихме проба от слюнката му за потвърждение в Националната криминологична лаборатория, но…

— Но не сте информирали баща му?

— Би било нечовешко да го правим, преди да потвърдим съвпадението на ДНК, нали така? — отбеляза Полок. — Нямаме право на грешки в тази история!

— Пристигам веднага!