Пясъчния човек

15

Криминален инспектор Юна Лина се намира в малка стая с бетонни стени и под. На колене е, а в главата му е опряно дулото на черен „Зиг зауер“. Мъжът с пистолета е облечен в камуфлажни дрехи. Вратата се охранява от друг мъж, който е взел на мушка инспектора с белгийския си автомат и нито за миг не го изпуска от поглед.

На пода до стената има бутилка кока-кола. Единствената светлина в помещението идва от крушката на тавана, снабдена с импровизиран тенекиен абажур.

Чува се звън на мобилен телефон. Преди да отговори, човекът с пистолета изкрещява на Юна да сведе глава.

Мъжът до вратата слага пръст на спусъка на автомата и прави крачка напред към пленника.

Другият с пистолета казва нещо в мобилния телефон, а после слуша, но нито за миг не сваля очи от Юна. Под ботушите му изхрущява боклук. Той кимва, казва още нещо, а после пак слуша.

След известно време мъжът с автомата въздъхва и присяда на стола до вратата.

Юна продължава да стои напълно неподвижно на колене. Облечен е в къси панталонки за джогинг и бяла, подгизнала от пот тениска. Ръкавите й са опънати до краен предел от огромните му бицепси. Той повдига съвсем леко глава. Очите му са сиви, като полиран гранит.

Мъжът с пистолета говори възбудено по телефона, приключва разговора и като че ли размисля няколко секунди, преди да направи четири бързи крачки напред и пак да опре дулото на зиг зауера в главата на Юна.

— Всеки момент ще те обезоръжа — изрича спокойно инспекторът.

— Да бе!

— Наложи се да почакам, докато не ми се предостави възможност за пряк физически контакт — пояснява Юна.

— Аз пък току-що получих заповед да те екзекутирам!

— Да, видно е, че ситуацията е доста напрегната, особено като се има предвид, че разполагам с не повече от пет секунди да отдалеча пистолета от главата си и да го използвам срещу теб!

— И как по-точно ще стане това? — пита насмешливо човекът до вратата.

— За да те хвана неподготвен, не мога да използвам нито едно от движенията ти — пояснява пленникът. — Именно затова те оставих да се приближиш до мен, да спреш и да си поемеш дъх точно два пъти. И сега ще те изчакам да издишаш втори път, преди да…

— Защо? — пита мъжът с пистолета.

— Така печеля преднина с няколко стотни от секундата, защото е практически невъзможно да направиш каквото и да било, без първо да си поемеш дъх.

— Но защо именно при второто издишване?

— Защото е неочаквано рано и се пада точно по средата на най-обичайното обратно броене в света — три, две, едно…

— Схванах — ухилва се мъжът и разкрива един кафяв преден зъб.

— Първото, което ще се раздвижи, е лявата ми ръка — обяснява Юна към камерата за наблюдение на тавана. — Тя ще се вдигне по посока на дулото на пистолета и ще го отдалечи от лицето ми с един замах. Трябва да сграбча пистолета, да го извия нагоре и да се изправя на крака, използвайки тялото си като щит. И всичко това — с едно-единствено движение. Ръцете ми трябва да отнемат първо това оръжие, но същевременно не трябва да изпускам от очи човека с автомата. Защото в мига, в който овладея пистолета, той ще се превърне в основната заплаха за мен. Ще забия лакът във врата на екзекутора си толкова пъти, колкото трябва, за да му отнема контрола върху оръжието, после ще изстрелям три патрона, ще се завъртя и ще изстрелям още три патрона.

Ситуацията в стаята се повтаря отново. Мъжът с пистолета получава заповедите си по телефона, поколебава се, приближава се до Юна и опира дулото на оръжието си в челото му. Издишва и тъкмо се кани пак да вдиша, за да каже нещо, когато инспекторът сграбчва дулото на зиг зауера с лявата си ръка.

И всичко това е забележително изненадващо и бързо, макар и напълно очаквано.

Юна избутва пистолета от себе си и с едно и също движение го насочва към тавана и се изправя на крака. Забива лакът във врата на екзекутора си четири пъти, отнема му оръжието и застрелва втория мъж в гърдите.

Трите изстрела отекват от бетонните стени на помещението.

Първият противник все още се олюлява назад, когато Юна се завърта рязко и го застрелва в гърдите.

Той се свлича до стената.

Инспекторът отива до вратата, грабва автомата и резервния пълнител и напуска стаята.