Пясъчния човек

52

Тесният горски път е покрит с девствен сняг. Голяма част от гората около него е изсечена. На мястото на дърветата се виждат малки и големи тръби и множество жици. Бетонните основи на строежа обхващат десет акра земя. Няколко от сградите са почти завършени, други са още на скелета. Булдозерите и камионите наоколо са плътно заснежени.

По време на пътуването до Елгбергет Юна бе получил подробните планове на строежа по смартфона си. Аня се беше сдобила с тях благодарение на едно обаждане до местния отдел по строителство и контрол.

Магдалена Ронандер оглежда картата заедно с отряда за бързо реагиране, след което всички скачат от микробусите, разгръщат се и подхождат към набелязания обект от три посоки.

Напредват бързо и безшумно през потъналата в мрак гора. Когато стигат до откритото пространство, заемат позиция и предпазливо оглеждат. Около строежа царят гробна тишина и безвремие. До самотния огромен багер има открита шахта.

Марита Якобсон — старши полицейски офицер на средна възраст с дългогодишен опит, прибягва бързо и прикляква зад купчина взривни материали. Внимателно оглежда постройките с бинокъла си, след което дава сигнал с ръка на отряда да приближи.

Юна вади пистолета си и се насочва заедно с останалите към ниска сграда. Вятърът отвява снега от покрива и го завихря във въздуха.

Всички са облечени с бронежилетки и каски, а двама от отряда носят автоматични пушки „Хеклер и Кох“.

Плъзват се покрай недовършената стена и поемат по голата бетонна плоча пред тях.

Юна посочва към парче предпазен найлон, което плющи на вятъра, увиснало между две дървени подпори.

Отрядът тръгва след Марита. Минават през някакъв склад и се озовават до врата със счупено стъкло. По назъбените останки и по бравата се вижда засъхнала кръв.

Няма съмнение, че това е мястото, откъдето е избягал Микаел.

Парчетата стъкло хрущят под ботушите им. Полицаите поемат безшумно по коридора, отварят врата след врата и старателно претърсват. Никъде не се вижда жива душа.

В една от стаите зърват щайга с празни бутилки, но с изключение на нея не се виждат и предмети.

Невъзможно е да се определи точно в коя стая е бил Микаел, когато се е събудил, но всичко подсказва, че е бил в една от стаите по този коридор.

Членовете на отряда за бързо реагиране завършват бързо с претърсването на стаите, след което се оттеглят към микробусите си.

Време е да влязат криминолозите.

Междувременно екип с полицейски кучета претърсва из основи гората.

Юна стои насред строежа с каска под мишница, загледан замислено в искрящия сняг. „Знаех си, че тук няма да открием Фелисия“ — мисли си той. Стаята, която Микаел беше нарекъл „капсула“, е била с дебели железобетонни стени, кранче за вода и отвор за храна. Създадена нарочно за хора в плен.

Инспекторът се е запознал с данните от медицинските изследвания на Микаел и знае, че лекарите са открили в меките му тъкани следи от анестетичния лекарствен препарат „Севофлуран“. Застанал насред пустия строеж, той си дава сметка, че пленникът очевидно е бил упоен и преместен тук, докато е бил в безсъзнание. Това отговаря на разказа му за това как, когато се е събудил, се е оказал в друга стая. Заспал е в капсулата, а се е събудил тук.

По някаква неясна причина след толкова много години Микаел Колер-Фрост е бил преместен нарочно тук. Дали пък съучастникът на Юрек Валтер вече не се е подготвял да пъхне пленника в ковчег и да го зарови жив в земята? А момчето е успяло да му се измъкне?

Температурите рязко спадат и полицаите един по един се отправят към колите си.

Ако Микаел наистина е бил упоен, то тогава по никакъв начин не би могъл да ги отведе до капсулата. Защото нищо не е видял и нищо не знае.

Натан Полок помахва на Юна, за да му напомни, че е време да тръгват. Ръката на инспектора застива във въздуха, преди да е отговорил на помахването.

„Не може да свърши така! Не трябва да свърши така!“ — казва си той и прокарва пръсти през косата си.

Но разполагат ли с някакъв друг ход?

Докато крачи обратно към колата, която го очаква, Юна Лина вече знае ужасяващия отговор на този въпрос.