Пясъчния човек

82

Все така с белезници и вериги, Сага мести крака по пустия коридор, водена от двама въоръжени охранители. И двамата я дърпат да върви по-бързо, стиснали здраво ръцете й малко над лактите.

Вече е твърде късно да се откаже от мисията си. Всеки момент ще се срещне очи в очи с Юрек Валтер.

Релефните тапети по стените са надраскани, дъските на пода — изтъркани. Всяка от затворените врати, покрай които минават, има пластмасова табела с номер.

Силна болка прерязва стомаха на Сага и тя се опитва да спре, за да си поеме дъх, но охранителите я бутват напред.

— Не спирай! — изръмжава единият.

Изолираното психиатрично отделение на Льовенстрьомската болница е с много висока степен на сигурност, далеч по-висока от изискванията за повечето психиатрични лечебни заведения. Самата постройка е непробиваема както отвътре, така и отвън. Стаите са с огнеупорни стоманени врати, заварени с оксижен вътрешни тавани и стени, подсилени с дебели двусантиметрови метални плочи.

Зад тях се тропва тежка врата. Следват стълби надолу.

Охранителят при вратата, отвеждаща към килиите, приема торбата с личните вещи на Сага, проверява документацията и въвежда новата пациентка в компютъра. От другата страна на вратата от бронирано стъкло се вижда малко по-възрастен мъж с висяща от колана му палка. Човекът носи големи очила и има къдрава коса. Сага го оглежда добре още преди да е влязла.

Вратата се отваря. Мъжът с палката на колана поема документите й, разлиства ги, оглежда я внимателно и продължава да чете.

Сага усеща как стомахът й се преобръща. Има нужда да прилегне. Опитва се да диша равномерно, но режещата болка я принуждава да се превие одве.

— Не мърдай — изрича със съвсем спокоен глас охранителят с палката.

Зад следващата врата се появява по-млад мъж с лекарска престилка. Плъзва пропуска си през четеца, набира кода и излиза да я посрещне.

— Казвам се Андерш Рьон и в момента изпълнявам длъжността началник на отделението — представя се той.

След едно съвсем формално претърсване Сага тръгва заедно с лекаря и охранителя към заключената врата. В тясното затворено пространство между двете врати усеща съвсем ясно миризмите на телата им.

И постепенно разпознава плана на отделението от скиците, които подробно е изучила.

Завиват и се озовават в претъпканата контролна зала на отделението. Пред мониторите седи жена с пиърсинг на бузите. Когато зърва новата пациентка, тя моментално се изчервява. Поздравява я приятелски и веднага се навежда, за да запише нещо в дневника си.

— Мю, би ли свалила белезниците от краката на пациентката? — обръща се към нея лекарят.

Жената кимва, става, прикляква и отключва белезниците. Косата й леко щръква от статичното електричество на дрехите на Сага.

Младият доктор и охранителят извеждат новата пациентка от контролната зала и я водят към една от трите врати по коридора.

— Отключи! — заповядва докторът на мъжа с палката.

Той вади ключа, отключва, а после казва на Сага да стъпи върху червения кръст на пода на стаята, с гръб към вратата.

Тя изпълнява нареждането и чува как ключалката зад гърба й щраква.

Пред нея се вижда друга метална врата. Сага знае, че в момента тази врата е заключена и отвежда право в дневната стая.

Обзавеждането в килията е съобразено единствено със сигурността и функционалността. Има само фиксирано за стената легло, пластмасов стол, пластмасова масичка, мивка и тоалетна чиния без седалка и без капак.

— Обърни се, но не мърдай от кръста! — чува зад гърба си тя.

Пак изпълнява нареждането и вижда, че малката вратичка в голямата врата е отворена.

— Приближи се бавно и подай ръцете си!

Сага се приближава до вратата, стисва ръце и ги пъхва в тесния отвор. Белезниците й са свалени и тя отново отстъпва от вратата.

Сяда на леглото и изслушва внимателно правилата на отделението, с които я запознава охранителят.

— Можеш да гледаш телевизия и да общуваш с другите пациенти в дневната стая между един и четири часа следобед — завършва той, отново се вторачва изпитателно в нея, но накрая затваря вратичката в голямата врата и дръпва резето й.

Сага не помръдва от мястото си, осъзнала, че този момент бележи началото на нейната мисия. Сериозността му поражда гъделичкане в стомаха й, което бързо се предава на ръцете и краката. Тя вече е строго охраняван пациент в психиатрично отделение и знае, че серийният убиец Юрек Валтер се намира на две крачки от нея.

Ляга настрани и се свива, но после бързо се обръща по гръб и се вторачва в охранителната камера на тавана. Тя има полусферична форма, черна и блестяща като кравешко око.

Изминало е много време, откакто е погълнала микрофона, и не смее да го задържа повече в себе си. Не може да му позволи да се смъкне прекалено надолу по храносмилателния й тракт. Става, отива до мивката и пийва няколко глътки вода. Стомахът й отново се преобръща.

Започва да диша бавно и равномерно. Прикляква край канала на пода, обръща се с гръб към камерата и бръква с два пръста в гърлото си. Изпитата преди секунда вода бързо излиза. Сага бръква още по-дълбоко, повръща капсулата с подслушвателното устройство и бързо я скрива в юмрука си.