Пясъчния човек

41

Когато Андерш се прибира у дома, заварва къщата напълно утихнала. В стаята на Агнес не свети. Заключва вратата след себе си и се насочва към кухнята. Петра е на мивката и мие блендера.

Облечена е в домашни дрехи — тениска на чикагските „Уайт Сокс“, която е твърде голяма за нея, и с тесен жълт клин, който е вдигнала до коленете си. Андерш се приближава към нея и я прегръща откъм гърба, вдъхвайки с наслада аромата на косата й и приятния дезодорант. Тя се опитва да се дръпне от него, но в този момент той вдига ръце и обгръща тежките й гърди.

— Как е Агнес? — пита, когато накрая я пуска.

— Има нов най-добър приятел в предучилищната — отговаря Петра. — Момченце, което е било прието при тях миналата седмица. Доколкото разбирам, то е влюбено в нея. Не съм наясно дали чувствата са взаимни, но Агнес му позволява да й подава части от „Лего“.

— Това си е направо любов — отбелязва Андерш и сяда на масата.

— Уморен ли си? — пита жена му.

— Не бих имал нищо против чаша вино. Ти искаш ли?

— Да искам какво? — подмята закачливо тя и се усмихва широко, нещо, което не беше правила от доста дълго време.

— Какво искаш да кажеш с това? — поглежда я неуверено той.

— Просто те питам има ли значение какво искам аз! — прошепва тя.

Той поклаща глава и тя го поглежда с блеснали очи. Той автоматично се изправя, двамата излизат заедно от кухнята и се насочват безшумно към спалнята си. Андерш веднага заключва вратата, обръща се и вижда как Петра отваря гардероба с огледалната врата. Дръпва едно чекмедже, вади оттам купчина бельо и накрая измъква една чанта.

— Аха! Ето къде си ги скрила!

— Млъкни, защото ме е срам! — срязва го тя.

Андерш отмята завивката от леглото и Петра изсипва съдържанието на чантата — все неща, които двамата бяха купили, след като тя беше прочела „Петдесет нюанса сиво“. Той веднага грабва коприненото въже, завързва ръцете й и премята въжето през таблата на спалнята, с което я принуждава да падне по гръб с вдигнати нагоре ръце. Следва завързване на двата края на въжето към двете долни колони на спалнята със здрави възли. Това разтваря насила краката й и тя започва да се гърчи.

Той разхлабва за миг възлите, за да смъкне клина и бикините й, и после отново ги стяга.

И продължава да издърпва въжето и да стяга, разтваряйки краката й все повече и повече.

Тя го поглежда с пламнали бузи.

Последно дръпване и краката й са максимално разтворени.

— Внимавай! — промърморва тя.

— Млъквай, жено! — изръмжава той и забелязва как тя лекичко се усмихва.

След като стяга въжето за последен път, Андерш се качва на спалнята и премята тениската над главата й, така че тя да не го вижда. Огромните й гърди се разклащат, докато се опитва да смъкне дрехата от лицето си.

Но по никакъв начин не може да се освободи — напълно безпомощна е в тази позиция с вдигнати над главата ръце и крака, разтворени толкова много, че срамната кост най-вероятно вече я боли.

Андерш отстъпва встрани и я наблюдава как тръска безпомощно глава и гърдите й се тресат. Дишането му се учестява, сърцето му забива все по-силно. И когато забелязва, че влагалището й вече проблясва, той бавно започва да разкопчава панталоните си.