Пясъчния човек

124

Йохан Йонсон присвива неодобрително устни и оглежда петнайсетте отделни криви.

— Ама подобно нещо не се прави! — промърморва.

Въпреки това наглася с хирургическа прецизност времевия интервал на вълните и увеличава някои от върховете до по-високо плато.

Пуска резултата и стаята се изпълва със странни подводни звуци. Корин стои с ръка на устата и наблюдава как Йохан спира записа, оправя още някои неща, издърпва някои от сегментите и пак го пуска.

По челото на Натан Полок избиват капчици пот.

Откъм високоговорителите до тях достига басово боботене, следвано от продължителна въздишка, разделена на неясни срички.

— Чуйте! — възкликва Юна.

И членовете на тайната група чуват бавна въздишка, съвсем несъзнателно родена от някаква мисъл. Юрек Валтер не използва ларинкса си — движи само устни и език, докато издишва.

Йохан измества леко една от кривите на вълните, а после става ухилен от стола си, когато сегментът с шепота започва да се повтаря отново и отново.

— Но какво казва той? — възкликва напрегнато Натан Полок. — Прилича на нещо като „Ленин“!

— Ленинск! — ахва ококорена от изумление Корин.

— Какво? — поглежда я Полок.

— Има един град на име Ленинск-Кузнецки — пояснява тя. — Но тъй като той вече спомена за червена глина, мисля, че е имал предвид тайния град!

— Какъв таен град? — поглежда я подозрително Полок.

— Днес космодрумът „Байконур“ е известен в цял свят — продължава с обясненията тя, — но преди петдесет години градът се е наричал Ленинск и е бил свръхсекретен!

— Да, Ленинск в Казахстан — кимва Юна Лина. — Детските спомени на Юрек Валтер са от Ленинск!

Корин сяда обратно на масата, втъква един паднал кичур коса зад ухото си и обяснява на колегите си:

— В онези години Казахстан е бил част от Съветския съюз. Бил е толкова рядко населен, че е било напълно възможно да се изгради цял град, без никой да забележи! Тогава надпреварата във въоръжаването е била в разгара си и руснаците са имали нужда от изследователски бази и площадки за изстрелване на космически ракети.

— Но днес Казахстан е член на Интерпол! — отбелязва с блеснали очи Полок.

— Ако успеят да ни предоставят истинското име на Юрек, постепенно ще успеем да сглобим миналото му — кимва Юна. — И това вече ще бъде същинското начало на нашия лов!

— Не мисля, че колегите там ще срещнат особени затруднения — изрича Корин. — Вече разполагаме с място и приблизителна възраст на Юрек от онова време. Знаем, че пристига в Швеция през 1994 година. Разполагаме с негови снимки, документирали сме белезите по тялото му и…

— Разполагаме преди всичко с неговите ДНК и кръвна група! — прекъсва я Полок.

— Значи семейството на Юрек или е било част от местното казахстанско население, или е било от учените, инженерите и военните, изпратени там от Русия.

— Веднага се заемам да събера заедно всичко, с което разполагаме! — провиква се въодушевено Натан Полок.

— Аз пък ще се опитам да се свържа с Комитета за национална сигурност на Казахстан — казва Корин. — Юна, искаш ли да…

Млъква и го поглежда въпросително. Юна среща погледа й и кимва. После грабва палтото си от близкия стол и се насочва към антрето на апартамента.

— Накъде? — подвиква след него Полок.

— Трябва да поговоря със Сусан Йелм — провиква се в отговор инспекторът.