Пясъчния човек

132

Днес Сага е първа в дневната стая. Бяга по пътеката в продължение на четири минути и тъкмо е намалила скоростта, когато се появява Берни Ларшон.

— Когато изляза на свобода, ще се хвана да карам такси! Мамка му! Като шибан автомобилен състезател, да знаеш! А ти можеш да се возиш при мен безплатно, обаче ще ми даваш да те пипам между…

— Млъкни, копеле! — изсъсква тя.

Той кимва с вид на дълбоко обиден, после отива право при палмата, хваща най-долния лист, обръща го, посочва самодоволно микрофона и изрича през смях:

— Сега вече си моя робиня!

Сага го бутва толкова силно с длан, че той губи равновесие и се просва на пода. Обаче пак продължава:

— И аз искам да избягам, чуваш ли? Искам да карам такси и…

— Млъкни! — просъсква Сага и поглежда през рамо, за да провери дали охраната вече не е на вратата.

Но като че ли никой не го наблюдава в момента на мониторите в контролната зала.

— Ще ме вземете с вас, когато избягате, и ще…

— Млъкни! — прекъсва го изненадващо Юрек зад тях.

— Извинявайте — прошепва Берни и свежда послушно очи към пода.

Сага изобщо не е чула Юрек кога е влязъл в дневната стая.

По гърба й пролазват тръпки, когато си дава сметка, че може да е бил тук от доста време и да е видял как Берни показва микрофона под палмовия лист.

Възможно ли е вече да е разкрита?

Ако не, може да се случи точно сега. Като че ли моментът, който беше очаквала с ужас, току-що беше настъпил. Сага усеща как адреналинът нахлува в тялото й и се опитва да визуализира наизустения план на строго охраняваното психиатрично отделение. Придвижва се мислено през маркираните за целта врати, през различните зони и си преговаря най-подходящите места за временно убежище.

Ако Берни сега я разкрие, ще бъде принудена да се барикадира в стаята си. В идеалния случай преди това ще е успяла да сграбчи микрофона и да извика подкрепленията.

Юрек се заковава пред Берни, който лежи на пода и шепне извиненията си, и изрича бавно и премерено:

— Издърпай кабела от кростренажора, върни се в стаята си и се обеси на вратата!

Берни се втренчва ужасено в Юрек и запелтечва:

— Ама какво… какво, по дяволите…

— Завържи кабела за външната страна на бравата, преметни го над вратата и бутни пластмасовия стол под краката си — продължава с инструкциите си Юрек.

— Ама не искам! Не искам! — ломоти Берни с треперещи устни.

— Повече не можем да си позволим да те държим жив! — отсича безстрастно Юрек.

— Ама… какво, мътните го взели… аз само се шегувах, нали? Знам, че не мога да дойда с вас! Знам, че това си е ваше нещо… само ваше…