Пясъчния човек

119

Членовете на „Атина Промахос“ слушат внимателно разговора между Сага и Юрек. Натан Полок е записал в бележника си ключовите изрази „високоволтови електрически кабели“, „големи булдозери“ и „червена глина“.

Юна както винаги стои до високоговорителя. По гърба му пролазват студени тръпки, когато чува Сага да споменава дядо си. Не трябва да допуска Юрек в главата си, не трябва! В съзнанието му изниква образът на Сусан Йелм. Мръсното й лице и ужасеният поглед в очите й там долу, в собственото й мазе.

— Защо да не можеш да отидеш там, ако искаш? — чуват Юрек да пита.

— Защото сега това е къщата на баща ми — отговаря Сага.

— А ти не си го виждала от доста време, така ли?

— Не, защото не съм искала — казва тя.

— Ако е жив, значи те очаква да му дадеш втори шанс — изрича Юрек.

— Надали — промърморва Сага.

— Е, това очевидно зависи от случилото се, но…

— Бях малка и не помня особено много неща — пояснява Сага. — Ала знам едно — че непрекъснато му звънях по телефона и му обещавах, че никога повече няма да му досаждам, само да се прибере у дома! Че ще спя в моето си легло, ще седя възпитано на масата и… Не ми се говори за това.

— Разбирам — казва Юрек. После някакво тракане заглушава думите му.

Следва виене и накрая отново ритмичните тъпи звуци на кростренажора.