Пясъчния човек

53

Юна спира пред входа на подземния гараж, купува си талон, прекарва колата през бариерата и паркира. Изчаква зад волана служителят от магазина за килими на горния етаж да събере пазарските колички и да се отдалечи.

Когато се уверява, че паркингът е абсолютно празен, той излиза от колата си и се насочва към бляскав черен микробус с матирани стъкла. Дръпва страничната врата и влиза.

Вратата се затваря тихо след него и Юна поздравява сдържано Карлос Елиасон — началник на Отдела за криминални разследвания, и Вернер Санден — шеф на Службата за сигурност.

— Фелисия Колер-Фрост се намира в плен в тъмна стая — започва Карлос. — Била е там повече от десет години заедно с по-големия си брат. Вече е съвсем сама. Ще я изоставим ли? Ще я обявим ли за мъртва, за да си измием ръцете?

— Карлос! — опитва се да го успокои Вернер Санден.

— Да, знам, че вече не съм безпристрастен — усмихва се накриво той и вдига извинително ръце. — Този път обаче наистина държа да сторим всичко по силите си!

— Имам нужда от огромен екип — заявява без предисловия Юна. — Ако ми дадете на разположение поне петдесет човека, ще се постараем да тръгнем по всички стари следи, да преровим случаите на всички изчезнали от онова време. Не е сигурно дали ще стигнем до нещо, но това е единственият ни шанс. Микаел нито веднъж не е успял да зърне съучастника, а преди преместването му е бил упоен. Затова и да иска, не може да ни каже къде се намира тази капсула. Ще продължим да разговаряме с него, разбира се, но не смятам, че той е наясно къде е бил държан през последните тринайсет години.

— Ако Фелисия е жива, сигурно е все още в капсулата — отбелязва с басовия си глас Вернер.

— Съгласен съм — кимва Юна.

— Ама как, по дяволите, ще я открием? — възкликва Карлос. — Това е мисия невъзможна! Никой не знае къде е тази капсула!

— Освен Юрек Валтер — казва Юна.

— Който не може да бъде разпитван — допълва Вернер.

— Не може — въздъхва Юна.

— Защото е съвършено луд и…

— Нищо подобно! Никога не е бил луд! — възразява Юна.

— Просто цитирам доклада на Съдебна медицина — отбелязва Вернер. — Там пише, че той страда от шизофрения, остра психоза, предразположен е към пристъпи на хаотично мислене и към крайни форми на насилие.

— Само защото самият Юрек иска в доклада да пише така — отговаря Юна.

— Искаш да кажеш, че е нормален? Че му няма абсолютно нищо, така ли? — поглежда го изумено Вернер. — Какво става тук, по дяволите? Защо в такъв случай не е бил надлежно разпитан?

— Защото във връзка с него са наложени строги ограничения. Трябва да бъде държан в пълна изолация — намесва се Карлос. — Присъдата на Върховния съд гласи…

— Всяка присъда може да бъде заобиколена! — прекъсва го безцеремонно шефът на Службата за сигурност и изпъва напред дългите си крака.

— Може и така да е — промърморва Карлос.

— А аз разполагам с неколцина добре обучени хора, които са разпитвали заподозрени в тероризъм и…

— Юна Лина е най-добрият! — прекъсва го началникът на Криминални разследвания.

— Нищо подобно! — вдига ръце Юна.

— Нали именно ти проследи и залови Юрек, а после пак ти беше единственият, успял да говори с него преди съдебния процес!

Юна поклаща тъжно глава и извръща поглед към матираните стъкла на микробуса и пустия гараж отвън. После изрича:

— Опитах. Наистина опитах. Но Юрек няма как да бъде заблуден. Невъзможно е. Той не е като другите. Не се чувства нещастен. Няма нужда от съчувствие. И няма да каже нищичко.

— Искаш ли да опиташ? — поглежда го Вернер.

— В никакъв случай! — отвръща Юна.

— Защо?

— Защото ме е страх — отговаря без всякакво колебание инспекторът.

Карлос се втренчва сащисано в него. След няколко секунди промърморва:

— Сигурно се шегуваш!

Юна се обръща към него. Погледът му е безкомпромисен, очите му са придобили цвета на буреносно небе.

— Аз пък не виждам причина да се страхуваме от един старец, който вече се намира в строго охраняван затвор — намесва се Вернер Санден и се почесва по главата. — По-скоро той би трябвало да се страхува от нас. Колко му е да влетим в килията му, да го съборим на пода и да му изкараме ангелите! Ако трябва, можем да бъде много сурови!

— Няма да има ефект — въздъхва Юна.

— Имаме си методи, които са безотказни — продължава началникът на сигурността. — Разполагам с таен екип, работил години наред в Гуантанамо!

— Мисля за излишно да изтъквам, че тази наша среща не се е състояла! — вметва изненадващо Карлос Елиасон.

— Повечето от срещите ми са точно такива — махва небрежно с ръка Вернер, привежда се напред и се обръща към Юна: — Хората ми знаят всички тънкости на потапянето във вода и електрошоковете!

— Юрек не се страхува от болка — поклаща глава инспекторът.

— Тогава какво? Ще се откажем ли?

— Разбира се, че не — изрича тихо Юна и се помества на мястото си. Седалката под него изскърцва.

— Какво трябва да сторим според теб? — поглежда го Вернер.

— Ако по какъвто и да е начин влезем, за да говорим с Юрек, единственото, в което можем да бъде сигурни, е, че ще чуем само лъжи. Без да се усетим, той ще насочи разговора в желаната от него посока и след като разбере какво точно искаме от него, ще започне да се пазари и ние ще бъдем принудени да му дадем нещо, за което после горчиво ще съжаляваме!

Карлос свежда очи и раздразнено се почесва по коляното.

— Добре де, какво ни остава? — пита удивено Вернер.

— Не знам дали изобщо е възможно, но… — започва Юна — ако успеете да вкарате свой агент под прикритие като пациент в същото психиатрично отделение…

— Не искам да слушам повече за това! — прекъсва го Карлос.

— За да може нашият човек да привлече вниманието на Юрек, трябва да бъде абсолютно убедителен — продължава невъзмутимо Юна. — Агент с неподправена вътрешна ярост!

— Господи! — промърморва шефът на Тайната полиция.

— Пациент под прикритие! — приглася му безсилно Карлос.

— Някой, който може да му бъде полезен — не спира Юна. — Някой, когото Юрек Валтер би могъл да използва за целите си!

— Но какво искаш да кажеш, за бога? — питат почти в един глас двамата началници.

— Имаме нужда от агент, който е единствен по рода си, за да заинтригува Юрек Валтер! — завършва Юна Лина.

— Ти май вече имаш предвид някого, а? — поглежда го подозрително Карлос.

— Разбира се — кимва Юна. — В Швеция има само един такъв агент.