Пясъчния човек

49

Карлос се обръща и зърва на прага на залата Юна Лина. Снежинките, полепнали по черното палто на високия инспектор, проблясват.

— Юна невинаги е прав, разбира се — промърморва Карлос. — Все пак не мога да не призная, че този път…

— Значи Юна е бил единственият човек тук, който е смятал, че Юрек Валтер има съучастник, така ли? — обажда се Натан Полок.

— Ами… да.

— Доста голям брой хора бяха настръхнали, когато той настояваше, че близките на Самуел Мендел са сред жертвите му — добавя тихо Аня.

— Така си е — кимва с въздишка Карлос. — Юна свърши отлична работа тогава, в това няма спор! По онова време бях току-що назначен за началник и… е, може би не се вслушах в правилните хора, но вече знаем истината. И можем да продължим да…

Внезапно млъква и поглежда към Юна, който пристъпва в заседателната зала и лаконично отсича:

— Идвам направо от болница „Сьодермалм“.

— Да не би да казах нещо, което не трябваше да казвам? — поглежда го началникът на отдела.

— Не, разбира се.

— Но ти може би смяташ, че трябваше да кажа и още нещо, нали? — продължава Карлос и поглежда смутено към останалите. — Юна, това беше преди тринайсет години! Оттогава изтече много вода, не мислиш ли?

— Така е.

— Но ти беше напълно прав тогава. Както вече казах.

— За кое бях прав? — впива очи Юна в началника си.

— За кое си бил прав ли? — повтаря притеснено Карлос. — Ами беше прав, че Юрек си има съучастник. Беше прав за всичко, Юна! Това стига ли ти? Според мен е напълно достатъчно.

Аня Ларшон извръща глава, за да скрие усмивката си. Юна само кимва и Карлос Елиасон се отпуска с въздишка на стола си.

Инспекторът насочва поглед към събралите се около масата и започва без предисловия:

— Лекарите регистрират значително подобрение в състоянието на Микаел Колер-Фрост. Вече имах възможността да го разпитам два пъти. Както можете да се досетите, надеждата ми беше, че младият мъж ще ни даде описание на съучастника.

— Може би очакваш твърде много от момчето на този етап — вметва замислено Натан Полок.

— Нито на този, нито на който и да е друг етап Микаел не би могъл да ни помогне с име или описание. Не е чул даже гласа му, но…

— Травматизиран ли е? — прекъсва го Магдалена Ронандер.

— Да, травматизиран е, но просто никога не е зървал човека, който ги е държал в плен — отговаря Юна, като я гледа право в очите.

— Значи пак не разполагаме с нищо, което да ни помогне да продължим? — простенва измъчено Карлос.

Юна Лина го поглежда косо и пристъпва напред. Сянката му покрива цялата маса.

— Микаел нарича своя похитител „Пясъчния човек“. Попитах Рейдар Фрост какво има предвид синът му с това прозвище и той ми разказа, че името идва от една от приказките за „лека нощ“, които някога съпругата му много обичала да разказва на децата им. Пясъчния човек е някакво особено олицетворение на съня — хвърля пясък в очите на децата, за да ги накара да заспят.

— Точно така — кимва с усмивка Магдалена. — А доказателството, че Пясъчния човек те е навестил вечерта, са гурелите в очите ти на сутринта.

— Пясъчния човек значи — отбелязва замислено Натан Полок и записва нещо в черния си бележник.

— Аня, би ли пуснала този аудиозапис, ако обичаш? — казва Юна и подава на колежката си своя телефон.

Тя го поема и го включва към безжичната звуковъзпроизвеждаща система.

— Микаел и Фелисия Колер-Фрост са наполовина немци — пояснява инспекторът. — Майката Розана Колер е родом от Швабах. Семейството й се е преместило в Швеция, когато е била осемгодишна.

— Швабах се намира южно от Нюрнберг — пояснява Карлос Елиасон за онези, които не знаят.

— Пясъчния човек е германската версия на английския Уили Уинки. Или на Сънчо — продължава Юна. — Всяка вечер преди молитвите майката е разказвала на децата си по още нещо за него. Постепенно смесила тази легенда от родината си с множество свои измислици, като добавила и фрагменти от Хофмановите разкази — за продавача на барометри и механичното момиче Олимпия. При отвличането им Микаел и Фелисия са били съответно на десет и осем години, затова съвсем логично за тях заключили, че са грабнати от Пясъчния човек.

Мъжете и жените, насъбрали се около масата, наблюдават с нетърпение как Аня Ларшон подготвя за пускане записа, направен от Юна Лина. По лицата им се чете мрачна тържественост. Предстои им за първи път да чуят разказа на жертва на Юрек Валтер, измъкнала се от неговия кошмар.

— С други думи, не можем да идентифицираме съучастника — завършва доклада си Юна Лина. — Което ни оставя само местоположението. Ако разказът на Микаел успее да ни заведе дотам…