Пясъчния човек

75

Андерш Рьон отново поглежда часовника си. Новият пациент от охраняваното отделение в затвора „Сатер“ вече пътува към тяхната болница. От затворническата транспортна служба се бяха обадили, за да предупредят, че мъжът е напрегнат и агресивен. По пътя вече са му били десет милиграма „Стесолид“, а Андерш е приготвил спринцовка с още десет милиграма. Един по-възрастен надзирател на име Лейф Раяма хвърля опаковката от спринцовката в кошчето и застава в пълна бойна готовност за появата на пациента.

— Не мисля, че ще има нужда от по-голяма доза — отбелязва Андерш и колкото и да иска да се усмихне, нещо не му се удава.

— Всичко зависи обикновено от това колко се стресират от претърсването — казва Лейф. — Старая се да си напомням, че работата ми е да помагам на хора, които се намират в труден момент от живота си, дори и да не искат моята помощ.

Охранителят от другата страна на бронираното стъкло получава съобщение, че пациентът е на път към тях. Из бункера се разнася метален звън, след него — сподавен вик.

— А това е едва вторият пациент — промърморва Андерш. — Няма да разберем в какво сме се забъркали, докато не се съберат и тримата.

— Всичко ще бъде наред, докторе! — успокоява го Лейф Раяма.

На мониторите за наблюдение се вижда стълбата, по която слизат двама охранители и придържат здраво пациент, който не може да върви на собствен ход. Пациентът е пълен мъж с руси мустаци и очила, смъкнали се на тънкия му нос. Очите му са затворени, по лицето му се стичат реки от пот.

Андерш и Лейф се споглеждат. Чуват несвързаните брътвежи на пациента — различават единствено нещо за мъртви роби и че той се е подмокрил.

— Затънал съм в пикня чак до колене и…

— Стой мирно! — заповядват му охранителите и го поставят легнал на пода.

— Ох, боли! — изскимтява той.

Охранителят зад бронираното стъкло приема документите за трансфер от старши офицера по прехвърлянето.

Пациентът лежи на пода със затворени очи и диша тежко. Андерш прошепва на Лейф, че очевидно няма да се наложи да му бият приготвената инжекция „Стесолид“, а после плъзва картата си през четеца на електронно заключващата се врата.