Пясъчния човек

126

Сусан Йелм скача като обезумяла и се качва на леглото. Обърнала гръб на инспектора, тя се разридава и се опитва да скрие лицето си със здравата си ръка.

— Сусан, седни, моля те! — изрича тихо и успокоително той.

— Той не трябва, той не трябва… — хълца жената.

— Скрила си цялото си семейство в мазето, защото си се страхувала от Юрек, нали?

Сусан го поглежда и започва да крачи напред-назад по леглото, като нарежда:

— Никой не искаше да ме чуе, но аз знам, че той говореше истината! Усетила съм изпепеляващия му огън върху себе си!

— На твое място аз бих постъпил по абсолютно същия начин! — казва напълно искрено Юна. — Ако смятах, че по този начин наистина ще защитя семейството си от Юрек Валтер, безсъмнено бих сторил същото!

Сусан спира на място, поглежда го изненадано и започва да разказва:

— Трябваше да направя на Юрек инжекция със „Зипадера“. Малко преди това му беше дадено силно успокоително и той лежеше на леглото си. Не можеше да помръдне. Свен Хофман отвори вратата на килията му, аз влязох и направих инжекцията в мускула на задните му части. Докато слагах отгоре парчето лейкопласт, му обясних, че не искам да имам нищо общо с неговото писмо. Казах му, че няма да го изпратя. Не признах, че вече съм го изгорила, само казах…

Изведнъж тя млъква и се опитва да се овладее, преди да продължи. Задържа ръка върху устата си, сваля я и изрича:

— Юрек внезапно отвори очи, погледна ме унищожително и започна да говори на руски. Нямам представа дали знаеше, че го разбирам. Никога не съм му казвала, че преди съм живяла в Санкт Петербург…

Пак прекъсва и свежда глава.

— И какво ти каза? — подканя я Юна.

— Обеща ми да разпори Елен и Анна… и да ме накара да избера коя от двете да бъде наказана с бавна смърт чрез изтичане на кръвта — отвръща Сусан и се усмихва, за да не се разпадне отново. — Знам, че пациентите в психиатрията говорят всякакви ужасии и ние, лекарите сме принудени да се примиряваме с всевъзможни заплахи. Но с Юрек нещата стояха доста по-различно.

— Сигурна ли си, че е говорил именно руски? А не например казахски?

— Разбира се! Не само че говореше на руски, но и руският му беше необичайно изискан, все едно слушам някой професор от университета „Ломоносов“!

— Казала си му, че не искаш да имаш нищо общо с неговото писмо — повтаря Юна. — Да не би да е имало и други писма?

— Само още едно — онова, на което той беше написал отговор.

— Значи първо той е получил писмо, така ли?

— Да. Беше адресирано до мен и беше от адвокат, който му предлагаше да се запознае със случая му, за да прецени възможностите за преразглеждане на делото.

— И ти го връчи на Юрек, така ли?

— Да. Но и аз самата не знам защо го направих. Сигурно съм си мислела, че това е изконно човешко право. Обаче той не е човек!

Тук Сусан се разплаква и прави крачка назад върху леглото.

— Опитай се да си спомниш какво…

— Искам си децата! Не мога да издържам повече! — започва отново да хленчи тя и да крачи напред-назад по леглото. — Той ще им причини нещо!

— Нали знаеш, че Юрек е заключен в строго охраняваното…

— Ха! Само когато поиска! — прекъсва го внезапно тя и се олюлява върху леглото. — Той надхитря всички ви! Може да си влиза и излиза когато си поиска!

— Сусан, това не е вярно и ти много добре го знаеш! — изтъква меко Юна. — За изминалите тринайсет години Юрек нито веднъж не е напускал строго охраняваното психиатрично отделение!

Тя го поглежда и с пресъхнали, напукани устни промълвя:

— Нищо не знаеш… Нали? — изсмива се истерично. — Май наистина нищо не знаеш!

Примигва с пресъхналите си очи, вдига трепереща ръка, за да отметне падналия върху лицето й кичур, и внезапно притихнала, изрича:

— Видях го на паркинга пред болницата. Просто стоеше там и ме гледаше.

Леглото под краката й изскърцва и тя се подпира с ръка на стената, за да не падне.

— Виж какво, давам си сметка, че заплахите му са… — опитва се да я успокои Юна.

— Ти си пълен глупак! — изревава внезапно тя. — Виждала съм името ти, написано на стъклото на прозорчето!

Прави крачка напред, плъзва се от леглото, удря тила си в металната рамка и се срива безжизнено на пода.