Пясъчния човек

172

С насочен напред пистолет Сага се прокрадва през фоайето към голямото стълбище. На всяка цена трябва да стигне до Микаел и Рейдар и да ги заведе до колата си.

Небето навън е поизсветляло и й дава възможност да различи картините по стените и силуетите на мебелите. Дебел килим поглъща звука от стъпките й. Тя заобикаля черния роял и изведнъж периферното й зрение улавя проблясък. Обръща се и зърва виолончело, поставено на стойката му.

Продължава предпазливо напред, свела дулото на пистолета към земята. Постепенно обаче приплъзва пръст към спусъка и съвсем лекичко го натиска до начално положение.

Зад себе си чува свистене. Завърта се и вижда, че това е просто сняг, изсипващ се над еркерния прозорец. Сърцето й бие като лудо в гърдите.

Когато се обръща обратно към коридора, пред една от вратите зърва ръка. Нечии тънки пръсти опипват ръба й.

Сага насочва оръжието си към вратата, готова да стреля, но изведнъж чува ужасяващ писък. Ръката се плъзва надолу и изчезва. Тупване. Нещо пада на пода. Сага се втурва напред и вижда мъж, проснат на пода. Кракът му потрепва конвулсивно. Разпознава го — това е актьорът Виле Страндберг. Едва си поема дъх, притиснал с ръце стомаха си.

Между пръстите му бълбука кръв.

Вторачва се объркано в Сага и примигва ужасено.

— Аз съм полицай — изрича тя и в този момент чува зад гърба си скърцането на стълбите. — Линейката ще бъде тук всеки момент!

— Той иска Микаел! — простенва актьорът и губи съзнание.